Пресметнаха, че би отнело месец, за да разтоварят напълно Ever Given.
Това би довело до много по-дълго забавяне и блокада на канала.
Достигнат бе компромис.
Щяха да продължат да дърпат кораба до пристигането на кран.
Ако дотогава Ever Given все още не е освободен, те щяха да започнат да го разтоварват.
С всеки изминал ден, в който Суецкият канал е затворен световната икономика губи милиарди долари.
На всички им бе ясно, че няма време за губене.
На 28 март, събота, два мощни влекача пристигнаха от юг.
Общата им тяга бе 200-300 тона.
Приливът е от голямо значение.
Повече вода значи повече плавателност и по-голяма способност да бъде освободен корабът.
В края на март имаше супер луна - Луната бе необичайно близо до Земята и приливите бяха по-високи.
Това може да ви е от полза ако се случи да се опитвате да освободите 400-метров контейнеровоз от пясъчен бряг.
Разполагате с повече вода.
На всички бе ясно, че 28 и 29 март бяха най-добрата възможност за седмици напред за освобождаване на Ever Given.
Нямаше изненадващ шум или движение.
Изведнъж просто усетиха, че влекачите им се движат и че причината е, че кърмата на кораба постепенно се бе освободила.
Но носът все още бе заседнал.
Сред тревогите им бе, че ако носът се освободи може да завие наляво и да помете всичко по пътя си, включително и влекачите.
Възможно бе носът дори да се върне обратно към отсрещния бряг, засядайки отново.
По време на операцията екипажът на Ever Given помогна за свързването на 4 въжета от носа на кораба до брега.
Ако носът се освободеше, тези въжета биха му попречили да продължи се отмести към средата на канала.
Smit предложи корабът да вземе още вода за баласт в баластовите танкове на кърмата на Ever Given.
Това свали кърмата и съвсем леко повдигна носа.
Това се оказа достатъчно, за да изкопаят пясъка.
Когато приливът започна, а водата се вдигна, двата мощни влекача започнаха да бутат кораба в една и съща и носът се освободи.
После събитията се ускориха.
Вижте седма, последна част, на видеото.