Смятам, че трудното е да се оценят последиците от политиката по изкупуване на активи от Фед в момент, когато доходността по държавните облигации се понижава.
Фед изтегля от пазара твърде много акции спрямо нетното ново предлагане. Няма да можем да разберем накъде върви пазара на облигации в дългосрочен план, докато Фед реално не пристъпи към намаляване на количествените облекчения, а до тогава има 3-4 месеца.
Коя е парадгимата, под която работи Фед в момента? Очевидно сме отвъд симетричната инфлационна цел. Какво следва?
Парадигмата с която работят те е идеята, че са имали проблем да повишат инфлацията до 2% и затова трябва да защитим границата на максималната устойчива заетост. Оказва се, че това е бил проблемът при предходния цикъл, но не това е проблемът на настоящия цикъл. Защото в момента разминаването при инфлацията е значително, въпреки, че те мислят, че трудовият пазар все още е разхлабен. Така че, работният им режим е неподходящ за текущите обстоятелства.
Случва се нещо странно: трудовият пазар продължава да е стабилен, а новите работни места са много докато доверието на потребителите намалява.Инфлацията ли е обяснението за всичко това? Кой е най-големият проблем?
Мисля, че определено инфлацията е обяснението за това. В противен случай няма обяснение защо доверието се понижава, когато възстановяването и пазарите са наистина във възход. Със сигурност това се дължи на растящата инфлация, която изяжда приходите на хората и те усещат трудностите да си осигурят бензин, хранителни продукти, защото всичко е по-скъпо отколкото преди една година.