Вие приехте част от прехода и ВЕИ много рано и ги прокарахте в компанията. Като гледате пейзажа на ВЕИ, в който Enel иска да расте, къде откривате най-много стойност? Вородод, слънчева енергия, или останалите – те са толкова много.
В следващите 10г., в това десетилетие ще има супер силен фокус върху слънчевата и вятърна енергия, на сушата или офшорни инсталации. Водородът вероятно ще започна съществено да расте в края на десетилетието.
В началото на десетилетието ще има някои усилия в посока на водорода, просто, за да се докаже, че може да се ползва. Говоря за зеления водород, разбира се. За да се разбере дали може да има конкурентно производство на водород. Днес това не е възможно.
Така че първата част от десетилетието – бизнес както обикновено. Дългосрочно развитие на слънчева и вятърна енергия и в края на десетилетието, ако има успех при водородът, там също ще има развитие.
Ако не, това е.
Вие отделяте 170 млрд евро за прехода на бизнеса с фокус към ВЕИ. Имате ли представа как разходите за производство при тази инфлация ще се отразят на инвестициите във ВЕИ и каква ще бъде очакваната възвръщаемост на тези инвестиции?
Вече го забелязваме. Има повишено внимание към суровините, към задръстванията на пристанищата, логистичните проблеми. Ясно е, че има инфлационен тренд.
Това не става за пръв път в този бизнес.
В слънчевия бизнес това е ставало два пъти досега. Обикновено проблемите се разрешават до 12 месеца.
Очаквам това да продължи до средата на 2022г.
Но след това едва ли ще има някакви напрежения.
Технологията работи точно в обратна посока: намалява разходите и става все по-ефективна. Очакваме тази тенденция да продължи в следващите поне 10г.
Това е просто припукване в система, не е обрат в тренда.
Това означава, че хората още ще страдат в следващите 12 месеца. Но големите компании като нас ще решат въпроса.