Какви икономически условия би искала да види комисията по паричната политика преди да помисли за повишаване на лихвите? Въолще, разглеждате ли такава възможност?
Очевидно е, че непрекъснато следим проблема с инфлацията. Както и другите централни банки и ние анализираме както глобалните, така и местните фактори. В момента в Израел можем да си позволим известен лукс.
Мнозина ни сравниха с Чехия и Полша, но ние сме много различни. Инфлацията ни е далеч от 5-6%, тя е 2,3%, което е близо до целта ни.
Инфлационните очаквания също са в нашия целеви обхват. Така че ние можем да си позволим лукса са бъдем търпеливи, да следим постъпващите данни и да видим, в съответствие с базовия ни анализ, доколко преходна е инфлацията. И в зависимост от данните ще действаме по най-добрия начин.
Шекелът достигна 26-годишен връх през ноември. Възможно ли е да видим три шекела за долар? Бихте ли казали, че това е реалистично отражение на силната икономика?
Не бих искал да посочвам конкретна стойност. Това, което бих казал е, че поскъпването на шекела е отражение на силната икономика и непрекъснатото добро представяне на износа, на технологичния сектор и на нещо, което се видя ясно особено тази година – силния капиталов пазар. На него, институционалните инвеститори хеджираха своите инвестиции, а той също е фактор в поскъпването.
Искам да кажа нещо за поскъпването на шекела от една по далечна гледна точка. През годините, при всички намеси, политиката на израелската централна банка е била да не се променя тенденцията, а да се позволи на израелската икономика да се промени от икономика на производството към високо технологичната икономика на услугите.
И ние го направихме успешно като позволихме поскъпването да е постепенно, като оставихме главните действащи лица да се адаптират без каквито и да е сътресения. Освен това имахме и пълна заетост. В този смисъл, програмата за намеса в дългосрочен план беше много успешна.