За да науча какво мисли за решението на президента за председателя на Фед и за паричната политика, казвам добре дошъл сега на д-р Пол Кругман. Той е изтъкнат професор по икономика в Сити Юнивърсити в Ню Йорк и носител на Нобелова награда за икономика. Д-р Кругман, благодаря много, че сте с нас. Моят въпрос е какво означава това за политиката на Фед? И между другото, каква трябва да бъде тази политика, независимо кой е във Фед?
Наистина е трудно да се намери някаква разлика между Пауъл и Брейнард в паричната политика. В момента имаме необикновено мирен, отворен и гъвкав Фед напоследък, който е загрижен да не се затяга политиката преждевременно и е готов да даде достатъчно време на хипотезата за преходната инфлация, преди да реши да натисне спирачките. И това е валидно и за двамата.
Не съм против това решение. Мисля, че и двамата са много добри. Леал е моя бивша студентка, но това е причина всъщност да бъда още по-предпазлив. По отношение на паричната политика Фед все още изчаква и не мисля, че има значение кой ще стане председател. Разбира се, давайки на Брейнард силна роля в паричната политика, това дори допълнително намалява значението, което това решение може да има.
Джей Пауъл вече каза, че започнахме процеса на намаляване на изкупуванията. Сега изглежда, че дебатът е трябва ли да ускори малко това, за което говореха главно като намаляване на изкупуването, т.е. да не купуваме много нови облигации до средата на следващата година? Какво мислите за това в условията на инфлация? Защото това е причина за безпокойство. Инфлацията е по-голяма от това, което Фед очакваше.
Ако инфлацията е доста над очакваната, Фед очакваше 2.4 процента за годината още в края на март, така че очевидно сме далече от това, което Фед очакваше.
Трудно е да се каже, че голямото изкупуване на активи и количествените облекчения са наистина съществено важни. Те всъщност никога не са давали наистина солидно доказателство, че имат значение за нещо, освен като един вид индикатор за бъдещо повишение на лихвения процент от Фед.
Всъщност аз подкрепям бързото оттегляне на програмата за мащабно изкупуване на активи. Какво правят тези покупки? Е, по същество те наистина не правят почти нищо. Само създават някои ограничения върху способността на Фед да действа.
Ако инфлацията накрая започне да намалява по-бавно или изобщо да не намалява, тогава очаквам, и вероятно и Фед очаква да може да реагира.
Би било наистина някак неудобно, не невъзможно, но неловко да повишава лихвите по фондовете на Фед и едновременно все още да купуват множество дългосрочни активи.
Така че в известен смисъл оттеглянето на програмата за мащабно изкупуване на активи трябва да бъде по-скоро разчистване на територия за гъвкава политика, а не нещо друго.