Как печеливши компании използват банкрута, за да избегнат дълга

Банкрутът е само за компании, които не могат да си плащат сметките. Нали? Не!

Въпреки, че разполага с милиарди в банка и перфектен кредитен рейтинг, Johnson&Johnson обяви  процедура по банкрут за едно от поделенията си, за да се защити от евентуални съдебни искове да милиони от хора, които твърдят, че са се разболели от бебешката пудра.

И това не е единствената компания. Америка има отдавнашна традиция в това да разрешава на печелещи компании, да обявят банкрут за свои поделения, за да избегнат съдебни искове.

Най-новата правна стратегия се нарича „Тексаските две стъпки“. Ето как става.

Стъпка едно: компанията премества регистрацията си в Тексас, където добронамерените към бизнеса закони позволяват разделянето ѝ на две. Добрата компания запазва силните активи и бизнеси, а лошата компания ще трябва да плаща всички присъдените суми по всички искове и така е изправена пред всички дела в съда. Като делото за бебешката пудра, пред което е изправен  Johnson&Johnson.

Стъпка две: лошата компания влиза в процедура по банкрут. Всички текущи и бъдещи искове се замразяват, докато тя не договори план заплащане на всички суми. Добрата компания все пак ще трябва да се раздели с известна сума пари, но тя не е в банкрут. Настоящите ѝ печалби не са застрашени. Тя също има полза от замразяването на съдебните дела, като си спестява евентуални ежемесечни съдебни разходи в милиони долара.

J&J го направи в Северна Каролина, където двама съдии отсъдиха, че процесът по банкрута е законен. А защо е така? Ако някога ви се е налагало да станете съдлъжник по заем за кола за дъщеря ви в колежа, тогава знаете отговора. Ако откажете да подпишете, тогава детето ви трябва да се оправя само, но не може да плаща задължението си.

Същият принцип се прилага в корпоративното право. Лошата компания се разглежда като отделно юридическо лице отговорно за своите дългове. Съдът обикновено счита, че компанията майка не носи отговорност за тези дългове, ако предварително не се е съгласила с това. Тексаските две стъпки прилагат този принцип към съдебни дела, които биха могли да струват на корпорациите милиарди долари.