Чили: Дивият Запад на водните права, част 3

Нивата на водите намаляха наполовина в Чили и промяната в условията подчертаха несправедливостта на системата на частните води в страната, въведена по време на диктатурата от 80-те години на 20в.

В някои райони има процъфтяващи плантации от авокадо, добре напоявани градини, които изнасят за Европа и Азия. Съседните на тях села обаче са на воден режим и разчитат на водоноски.

Каролина е една от 155-те делегати, избрани да напишат новата Конституция на Чили, която, освен всичко останало, трябва да промени и правата върху водата.

Чилийците са разделени в мненията си за системата. Някои я виждат като една от причините страна да е една от най-богатите и стабилни икономики в региона.

Мисля, че можем да променим настоящия воден режим, който третира водата като собственост или финансов актив. С други думи, трябва отново да приватизираме водата, което не означава да се отнемат правата върху водата. Хората не трябва да имат неограничени права над водата, както в момента позволява кодекса за водата. Защото водата не е неограничена. Тя е динамична. Тя е хидродинамична.

Защото хората, които живеят в района на Кебрада, проливат сухи сълзи на недоволство като гледат съседите си да поливат посевите, докато те самите трябва да чакат цистерната с вода.