Ще наблегна на определен елемент от изказването ви. И преди сте споменавали ядрения конфликт. Участвали сте в преговорите със Съветския съюз по въпроса. В книгата си, както и в разговори, сте казвали, че кибервойната е напълно различна. Защото първо е по-трудно за една страна да заяви с какво разполага, но също така защото следва почти напълно да отстъпи от конкурентното си предимство. И по-голямата идея, че вече разполагаме с компютри, които, за да могат да се бият помежду си, би трябвало да работят почти без човешка намеса. Има ли общ водещ принцип, на който Китай и САЩ биха могли да се съгласят? Възможно ли е модерна версия на разоръжаването?
Логиката на кибервойната е да се оперира със скорост, надминаваща човешките способности.
От това следва изкушението да изградим оръжейни системи за автоматичен отговор.
Но ако премахнем човешкия елемент от тези проблеми, то рискуваме системите да направят оценка, която ние не сме предвидили. Опасността от автоматично разразяване на конфликт скача.
Как да вградим човешката преценка в кибер конфронтациите?
Как да разрешим проблема с този тип оръжия, които са пазени в дълбока тайна от всяка страна, как да ги накараме да ги поставят за обсъждане с чужда страна? Това досега не е правено. Но без него, няма да е възможно да постигнем смислени ограничения.
Също така ограниченията, които можем да си поставим, не бива да се превърнат в експлоатация на разума, а да се развият в нова перспектива относно фундаменталната промяна в познанията, пред която сме изправени.
Преди няколкостотин години немският философ Имануел Кант предсказа, че в определен период от историята ни ще постигнем мир, било то чрез човешката мисъл или поради катастрофа с мащаб, който не ни би оставил другия избор.
Намираме се точно в този решаващ момент.
Не разполагаме с друг вариант.
Лидерите ни трябва да изпълнят отговорността си.
Нека се каже, че преговорите започнаха на ниво, подхождащо на предизвикателството.