Наскоро казахте, че Фед не трябва да реагира на повишената инфлация, въпреки че носи трудности на американците, защото както често подчертавате, тя ще се окаже временна. С колегите ми напоследък чухме изказвания на бивши и настоящи служители на Фед, за това, че се тревожат не от прекомерна реакция, а от слаба реакция на инфлационния ръст и фактът, че може тя да не е толкова преходна колкото си мислите. Какъв е вашият отговор?
Всички следим данните внимателно. По-високите цени, които виждаме в икономиката са реални и те носят затруднения на семействата, които трябва да ги плащат. Това е нещо, което никой не омаловажава.
Мисълта ми е, че не трябва да реагираме прекомерно на нещо, което най-вероятно е временен фактор. Да разгледаме предлагането и търсенето по отделно. Ако предлагането и снабдителните вериги са разстроени заради пандемията, заради нова вълна или нов щам на вируса, то тези снабдителни вериги ще се нормализират – някои по-бързо, други по-бавно.
При търсенето, където мнозина казват, че проблемът е в шоковото търсене и големите фискални стимули, нека кажа, че знаем, че фискалните стимули осигуряват еднократна инжекция, после намаляват и се превръщат в тежест за икономиката.
Така че, освен ако Конгресът не приеме нов огромен разходен пакет, за който не е платено, аз не виждам нищо в тези фундаментални фактори, което да ме навежда на мисълта, че става дума за дългосрочна промяна в инфлацията или инфлационните очаквания.
Виждаме съвсем реален натиск, но според мен, повечето доказателства сочат, че той ще е временен, въпреки, че е реален и хората ще трябва да платят за него.
Но проблемите, ако реагираме прекомерно и кажем: „Хайде да променим посоката на паричната политика, за да се справим с еднократно явление,“ ето това, може да доведе до по-тежки дългосрочни последици за икономиката.