Имахте интересна седмица, ако мога да се изразя така.
В това предаване и по други начини предупреждавахте многократно, че сме твърде неустойчиви по отношение на инфлацията. Тази седмица са налице 6,2%, номиналните цифри и индекса на потребителските цени са шокиращи. Става въпрос за страшно много хора. Нека да започнем с причините, поради които се оказахте прав по отношение на това. Оказа се, че толкова много икономисти, включително и тези от Фед и Белия дом, грешат. Защо сгрешиха?
Точно така, Дейвид.
Според мен прилагането на един съвсем основен икономически модел съобразно мащаба на стимулите за търсенето беше предпоставка за значителното повишаване на инфлацията.
Имаше и други неща, свързани с предлагането, които аз и други хора не предвидихме.
А това влоши положението много повече отколкото очаквах. Мисля, че вследствие на това научихме няколко неща.
Първото е, че винаги е важно да се избягва прекомерната самоувереност.
Създателите на икономически политики, които най-много грешат, са тези, които са изключително уверени в един-единствен модел.
Необходимо е винаги да се приема, че са налице най-различни възможности.
Във вашето предаване винаги съм казвал, че според мен това е риск и е най-вероятното нещо, което може да се случи. Обаче има една трета шанс всичко това да функционира страхотно и да греша напълно.
Според мен приемането, че съществуват най-различни възможности, е добър подход за създателите на политики и икономистите.
Считам също и че е налице доста голям проблем във връзка с това, което наричам „мотивирано убеждение“. Поради различни причини, хуманитарни, политически, свързани с динамиката при стартирането на администрацията, хората наистина имат желание да участват в много голяма програма за стимулиране.
Ето защо те се самоубеждават, че това няма да е инфлационно, понеже наистина не искат да е инфлационно. Според мен е необходимо да обръщаме много по-голямо внимание на факта, че светът е такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ни се иска да е.