Имаше и пробив в договарянето за създаване на глобално регулиран въглероден пазар. Това е нещо, за което държавите се опитват да се споразумеят през последните 6 години. През 2019, в Мадрид те стигнаха до задънена улица, но най-после успяха да постигнат съгласие, макар че много от зелените групировки да твърдят, че окончателното споразумение за пазарите на въглерод е доста слабо и реално би могло да доведе до увеличаване на емисиите. Много от въпросите в момента се отнасят до това как ще бъде приложено споразумението.
Някои от най-чувствителните към климатичните промени държави като островните и африканските държави не получиха парите, от които се нуждаят, за да се борят с климатичните промени и да преминат към зелени източници на енергия.
Салимул Хук, директор на International Centre for Climate Change and Development казва, че е дошъл с единствен план – да помогне на най-бедните народи на планетата, "които вече страдат от последиците от причинените от хората климатични промени".
"Нуждаем се от план на Глазгоу за финансиране на борбата със загубите и щетите. Вчера, 138 развиващи се държави допринесоха за текста, а 24 часа по-късно приносът им бе отстранен, няма го. Беше заменен от предложение за диалог. Те само това искат да правят, да водят диалог", каза Кук. "Това е напълно разочароващо и изцяло неприемливо."
Накрая, в сряда имаше пробив по сделката между Китай и САЩ, при който Сие Джънхуа и Джон Кери се споразумяха, че двата най-големи замърсителя ще предприемат повече стъпки за справяне с емисиите и ще намалят замърсяването. Но нямаше много конкретни ангажименти.
Посланиът за климата на САЩ Джон Кери каза, че "сме по-близо от всякога до избягването на климатичен хаос и осигуряването на по-чист въздух, по-безопасна вода и по-здрава планета заради това споразумение".