Тук съм в село Хуанганг в Шънджън. И това, което изглежда просто като eдно типично село с магазини и ресторанти е всъщност един от големите туристически обекти в Шънджън.
Всички приблизително 300 хиляди, които живеят в градските села в Шънджън, като Хунганг и други имат общо богатство от над 30 милиарда долара.
Те притежават много офис сгради и молове в района и с това Шънджън става един от най-богатите градове не само в Китай, а вероятно в света.
Преди четиридесет години това беше просто рибарско селище. Селският вожд го превръща в корпорация, като накарал всички селяни в този район да обединят ресурсите си. Отдавали земята си под наем на работници имигранти през 90-те години на миналия век, което подклажда бума на производството в Шънджън.
Селяните притежават една-пета от Шънджън, а наследниците им сега са едни от най-привилегированите граждани на Китай.
Но през последните години имаше известни разногласия между някои от селяните, защото смятат, че трябва да продадат повече от земята си на правителството, за да влязат в проекти за градско обновяване.
В миналото имаше много повече хармония сред всички селяни как инвестират парите си. А сега виждаме много разногласия само защото по-младото поколение, много от младите хора искат да го карат по-леко в сравнение с родителите си.
Шънджън е най-малко достъпния град в Китай, защото наемът поглъща поне половината от дохода на средния работник.
През февруари Шънджън стана първия град в Китай, който постави таван на цените на съществуващите жилища.
Сега президентът Си Дзинпин иска Китай да преследва всеобщ просперитет и да ограничи свръхбогатите в Китай и технологичните гиганти.