И така, пред какво сме изправени?
Считам, че основният, ключовият двигател на инфлацията в момента са заплатите. Изглежда те са факторът, който разделя мненията. Дали ще настъпят секуларни последици от инфлацията, които да се запазят много по-дълго, а не само през следващата година. Ако разглеждаме еврозоната, според нас е наистина твърде рано да се мисли за трайна инфлация подклаждана от заплатите.
Защото пазарът на труда все още е твърде разхлабен. До момента те се съвземат много добре, но все още около 1,5 от работната сила получава обезщетения. Почасовата заетост не е възвърнала нивата си от преди пандемията, а процентът на участие на пазара на труда се е понижил. Има възможности, чрез които предлагането на пазара на труда да се увеличи преди да се повишават заплатите.
Второ, преговорите за заплатите в еврозоната срещат спънки и отнемат време. До момента дори има спад в заплатите през второто тримесечие.
Да поговорим за голямата изненада, която ни поднесе Bank of England миналата седмица като запази лихвите. Ако анализираме динамиката във Великобритания – значителен инфлационен натиск и заради Брекзит, ръста при цените на газа и ако те не повишават лихвените проценти, дали това означава, че Фед трябва първи да го направят? Кажете ни нещо за тази динамика.
Според нашата прогноза, Bank of England ще го направи първа с много умерена стъпка. Очакванията ни са за повишение от 15 базови пункта на заседанието през декември, а след това още две повишения през февруари и май. Може и да не сме така убедени след миналата седмица, но прогнозата ни е същата и не сме я променили.
Относно Фед, смятаме, че те ще намаляват стимулите до средата на следващата година, но не смятаме, че ще има повишение на лихвите през 2022. Първото повишение ще е през 2023.