Да говорим за липса на гъвкавост на предлагането. Защо има такава липса на гъвкавост около растящото търсене на петрол?
Има две основни причини – минала и бъдеща.
Преди имахме ужасна възвръщаемост в енергийния сектор, който бе най-зле представящия се в S&P500 в последните 6-7г. Инвеститорите се умориха да хвърлят пари в него.
В бъдеще стои несигурността около пътя за глобалния петрол и газ.
Много компания са изправени пред дилема от сегашните си инвеститори и мениджърските екипи, както и от сондажите за пътя на петрола. Просто не знаем колко бързо ще стане енергийният преход.
Това само по себе си е голяма пречка за връщането на парите в сектора.
Освен това не знаем какви ще бъдат политиките в следващите една-две-пет години…
Миналото и бъдещето правят кривата на предлагането силно нееластична.
Наскоро чухме много политици да говорят, след като са проучвали една цена. Кажете ми трябва ли страните да правят политики за цените на въглеводородите и суровините на база една глобална цена.
Отговорът е не. Енергийните цени са в много случаи локални. Това важи определено за повечето пазари на електричество. Отчасти важи и за природния газ.
В случая с петрола е по-малко вярно. Петролът е по-скоро глобален пазар.
При въглищата също има много локални пазари.
Така че зависи за коя част от света говорим.
Но всяка страна и регион като цяло е изправена пред различни цени на енергията. Има една глобална цена и тя е на суровия петрол. Цената на петрола сорт Брент е отправната, но има редица други, локални.