3% годишно губят хората с банкови депозити, съобразно инфлацията и лихвените проценти

Днес хората са по-добре финансово образовани, разбират ролята и мястото на небанковия финансов сектор, инвестиционните процеси и доста от тях постепенно започват да инвестират. Процесът е бавен. Въпреки ниските лихви, предлагани от банковите депозити, днес сравнително малко хора се престрашават да инвестират на капиталовите пазари. Това мнение изрази проф. Стефан Петранов, преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес среща" с водещ Таня Кръстева. 

Проф.Стефан Петранов тръгва по професионалния си път, свързан с капиталовите пазари, по времето на процесите на масовата приватизация в България. Заедно със свои колеги инициира създаването на един от приватизационните фондове - "Златен лев", а по-късно е сред управителите му. Фондът е успешен, събира над 80 хил. акционери, които са получили тогава и до ден днешен продължават да получават дивиденти от фонда. За притежателите на така наречените "спящи акции" професорът каза, че те също получават дивиденти, дори да не са ги потърсили. Това е първото дружество от този тип в България, а причината за създаването му идва от идеята за създаване на дружество от отворен тип, инвестиционен фонд, при който акционерите могат по всяко време да влизат и да излизат като акционери. (Това означава да купуват от дружеството и да продават акциите си по всяко време). 

"Законодателството се промени по такъв начин, че се изискваше управлението на такива дружества да става чрез управляващи дружества, а това наложи да създадем управляващо дружество", уточни проф. Петранов.

Гостът сподели за трудностите от онова време да се обяснява на широката общественост какво означават различните форми на инвестиционно и финансово посредничество.

"Това бяха нови форми, понятия, отношения и процеси. В такива случаи винаги е трудно. Занимавахме се с разясняване на някои неща, а със създаването на инвестиционния фонд направихме добра рекламна кампания. Финансовите услуги също трябва да бъдат маркетирани, разяснявани, големият въпрос е посланията, които са използвани при това маркетиране, те да са коректни и да не подвеждат потребителите", припомни професорът годините на първите капиталови дружества.

За периода от 1995 - 1996 г. проф. Петранов каза, че българското общество в това време тъкмо е излязло от периоди на сериозни финансови проблеми - на финансовите пирамиди, на сериозна инфлация и хиперинфлация, доста търговски банки са фалирали, а всичко това е довело до създаване на атмосфера на недоверие към финансовия сектор, при това основателно. Тогава се създават приватизационните фондове, а след това  и инвестиционните дружества, трябвало е да се преодоляват доста предразсъдъци, "но това е зад нас", посочи още гостът.

Той потвърди, че въпреки практически нулевите лихви на банковите депозити, ако се отчете цената на банковите услуги, днес малко хора се престрашават да инвестират на капиталовите пазари у нас. Инфлацията на потребителската кошница е над 3% и реално хората, които държат депозити в банките губят по 3% годишно като покупателна способност.