Много от случаващото се в леката авиация е вън от вниманието на държавната администрация в България
Александър Мариносян, авиоинженер, Бизнес среща, 27.09.2017
21:30 | 27 септември 2018
Много от случаващото се в леката авиация е вън от вниманието на държавната администрация в България, тя гледа на изпитателните полети и на леките самолети единствено като на движение на транспортни средства. Това сподели Александър Мариносян, авиоинженер, в предаването "Бизнес среща" с водещ Таня Кръстева. А бъдещето на транспорта според него не е в небето, а в оптимизирането на автомобилния транспорт с помощта на изкуствения интелект - да няма катастрофи и задръствания.
Авиоинженерът започва да се занимава с авиомоделизъм като дете в кръжок, интересът му нараства, а после и размерът на самолетите, които конструира и стига до възможностите за конструиране на реални самолети, които могат да превозят и човек. Първия си самолет конструира през 1998 и го завършва през 2003 година.
"В зависимост от количеството на детайлите, това може да стане много бързо и много бавно - средно от 6 месеца до една година отнема конструирането на моделите. Всеки следващ модел е развитие на предишния, използва се опит а и целта е да се подобрят недостатъците".
Когато става дума за конструиране на "леки" самолети се разбира, че "лекият" самолет е по-тежък от "ултралек", който се приема, че е до 450 кг, (а отскоро се приема до 600 кг.) и лекият самолет е този с тегло от 600 кг до 6 т, над 6 т вече са "тежки" самолетите, обясни гостът.
"Основното приложение на леките самолети е личен транспорт, но аз се специализирам във въздушен спорт и въздушни работи - задачи, които обслужват въздушния спорт, както и обучение. За самото проектиране на такъв самолет инвестициите са изключително в свободно време и възможностите на компютър. За построяването на самолета материалите са от десетина хиляди до над 100 хил. евро, най-скъпите части са двигателя, витлото, оборудването, които не произвеждам аз. Доставят се от свободния пазар".
Българската администрация - и цивилна и военна - няма капацитет да сертифицира летателни средства, посочи гостът - едната признава каквато и да е сертификация, а другата извършва сертификацията в чужбина и това поставя него (кострукторът в България) и един чужд производител на неравностойна основа.
"Логичното продължение на един такъв проект е сертификация и продукт, но има интересни неща, с които може да се занимава човек преди сертификацията. Нови технологии и приложението им в летателните апарати, развитието на изчислителната техника, компютрите помагат много в процеса на проектиране и производство. Ако преди 30 години за създаване на самолета са били нужни около 100 души - проектанти, чертожници, сега всичко това може да бъде извършено от един компютър, стига човекът, който го управлява да разбира процесите и да знае какъв резултат иска да получи. По този начин процесът на създаване и симулации се ускорява значително и може да бъде проведено от сам човек, в къщи, в почивните дни".
Новите тенденции от конференцията на работещите в областта на експерименталната авиация, са за летателни апарати с електрическо задвижване, каза авиоинженерът, той не е изкушен от тези идеи, но друг български конструктор има проект в тази области компанията на Мариносян изпълнява в момента поръчка за оборудването на този прототип.
За конвенцията на Асоциацията за експериментална авиация и още за тази сфера на творчество - вижте видео материала.