Вътрешната мотивация на учениците - ключ към успешното образование
Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация, Бизнес среща, 29.03.2018
21:30 | 29 март 2018
Изграждаме екосистема от училища. Тя се състои не само от отделни училища, но и от организации, необходими за развитието на образователния модел – училище за учители, училище за родители, изследователски институт и т.н. Това каза Явор Джонев, основател на Фондация за образователна трансформация, в ефира на „Бизнес среща“ с водещ Таня Кръстева.
„В самото начало сме. Планираме последователно отваряне на все повече училища. Търсим наистина различен образователен модел, който отговаря на ценностите, които сме избрали, и едновременно с това отговаря на нашите изисквания за образованието на децата“, поясни Джонев.
„Ние преминахме през един доста сериозен обществен дебат, наречен „диалог за бъдещето“ преди години, чиято основна цел бе да дефинира какво образование искаме за децата си. Имаме резултат от този дебат, имаме и няколко страници изисквания към образованието на децата ни. Сега търсим начин да ги реализираме, като заимстваме световно утвърдени методи, но не просто ги добавяме един към друг, а търсим техния синтез. И в крайна сметка изграждаме наш уникален прогресивен образователен модел. Това е процес, той не може да бъде изграден изведнъж, необходими са години последователна работа и ние сме тръгнали по този път“.
Той посочи, че основни са ценностите.
„Ние приемаме всяко дете безусловно с любов, вярваме, че всяко дете може, не само се отказваме от насилие в образованието, но търсим преди всичко вътрешна мотивация. Спокойно мога да кажа, че вече знаем как да създадем условия, за да се получи вътрешно желание за учене и за личностно развитие. Желание за вътрешна промяна“.
По думите една от разликите с традиционната образователна система са именно ценностите.
„За съжаление традиционната образователна система до голяма степен е основана на насилие или на външни мотиватори. Те могат да се положителни или отрицателни, но се опитват да накарат детето да учи. Ние не само се опитваме, но и създаваме тези условия, в които личността пожелава да учи сама и да се развива“.
Като втора разлика Джонев посочи класните стаи.
„Те изглеждат по съвсем различен начин - като дом на знанието, където децата са свободни да се движат по всяко време, по тяхна собствена воля, и където има обособени кътове за различни видове знания – кът по английски, по математика, история, науки и т.н“.
Той обясни, че всяко дете планира ученето си за седмицата и след това оценява доколко е постигнало този план заедно с учителя, а често и с родителя.
„Другата съществена разлика е, че нашите учители са професионалисти. Те има не само професионална компетентност, която постоянно развиват, но имат и свобода, автономност на решенията. И най-вече работят заедно, за да подобряват самия модел. Винаги търсят новото, рефлектират какво се получава и какво не“.
Джонев каза още, че напредъкът на децата се оценява по начин, по който те са подтикнати да се развиват напред.
„Обратната връзка, която се дава към децата, е суха – липсват оценки на личността. Това, че си сгрешил, не значи, че си лош. Това, че си се справил с една задача, не значи, че си гений“.
Той допълни, че въпреки че липсва формално оценяване с числа, има непрекъсната проверка на разбирането, на нивото на детето и непрекъсната обратна връзка към него – къде се намира то в този процес.
„Това е развиващо се оценяване, а не сумативно подреждане, където децата се класифицират на отличници, нетолкова добри и т.н. Това е безсмислено за нас. За нас е важен прогресът на самото дете спрямо себе си“.