Магията на ръчно направените играчки

Не измервам успеха финансово, а по това колко щастливи хора се спират на щанда ми. Дори и да не пазаруват, тъй като не всеки има финансовата възможност, а самите усмивки, грейналите погледи, това, че моите неща създават усмивки и настроение у хората. Това каза Росица Ангелова, собственик на Фърфолета, в ефира на „Бизнес среща“ с водещ Таня Кръстева.

„Опитах се пред около две години да наема персонал и търсех шивачка. Оказа се много голямо предизвикателство. Процесът на работа е такъв, че е нужна и моята намеса, главно в рисуването. Но си личи когато някой друг е изработил изделието. Това го установих по реакцията на клиентите ми. Виждат продукт, създаден от шивачката, на същата шевна машина, и казват „Това не си го правила ти“. Затова реших, че няма да наемам персонал и Фърфолета ще е една“.

Според нея когато се наема персонал, той няма директен достъп до клиента, не може да усети щастието, което всъщност се продава и подарява. Това отнема част от емоцията при произвеждането, смята тя.

Що се отнася до трудностите при реализацията, Ангелова посочи, че те са в три аспекта.

„Единият е законодателен, тъй като Законът за занаятите от години не е обновяван и много трудно се влиза в Камарата на занаятчиите, особено когато произвеждаш нещо старо по нова технология. Правенето на текстилни играчки е стар занаят, но е със съвременен облик. Това го няма в изброените категории занаяти и много трудно успях да взема майсторско свидетелство, за да мога да реализирам дейността си“.

По думите ѝ другият аспект е навлизането на китайски стоки, които са с визията на ръчно правени, но всъщност не са. Съответно са много по-ниски цени, в много по-голям тираж и някои хора могат да се подлъжат.

„Третият аспект е вътрешната конкуренция между колегите. Много трудно може да се докаже авторското право, съответно копирането от колега на колега е масова практика“.