Добрите мениджъри не приемат статуквото за даденост
Илина Лилова, бизнес юнит мениджър във Фикосота, Бизнес среща, 13.12.2017
21:30 | 13 декември 2017
Добрите мениджъри не приемат статуквото за даденост. Единствената максима е, че всичко може да се промени и търсенето на по-доброто е основният двигател, който води един мениджър. Това коментира Илина Лилова, бизнес юнит мениджър във "Фикосота", в ефира на „Бизнес среща“ с водещ Таня Кръстева.
„Той не може да бъде успешен, пазейки статуквото. Трябва да търси новите модели, новите начини, да е отворен към всичко, което се случва. И не само да е отворен да го приема, но и да е отворен той да го променя. Фирмите, които остават на едно място, са тези, които изостават изключително много“.
Според нея мениджърите, които имат деца, са с предимство пред тези, които нямат.
„Защото си дават сметка за това, че ние работим с хора, ние сме хора и огромна част от живота ни е извън фирмата. При отношението с хората е много важно да се цени личността, защото хората могат да дават добри резултати само ако се чувстват добре“.
Тя смята, че строгостта и санкциите не водят до добри резултати и че хората трябва всеки ден да идват на работа с удоволствие.
„Когато един човек се чувства добре, неговите клиенти също се чувстват добре. Работата му го показва“.
Лилова сподели и за начина, по който децата ѝ са променили отношението ѝ към живота и работата.
„Спрях да нося работа вкъщи. След края на работния ден аз съм изцяло отдадена на децата си. Когато съм на работа, оставям всичките си домашни грижи вкъщи, а когато съм вкъщи, оставям всичките работни грижи на работа“.
Що се отнася до избора между работата и личния живот, Лилова смята, че тази парадигма е грешна.
„Ако работата ти не е в хармония с живота ти, едно от нещата трябва да се промени и най-често това е работата. Ако се създава дискомфорта да избираш между личното и професионалното, и с нежелание вършиш професионалното, просто трябва го смениш и да продължиш напред“.
Какво прави една реклама ефективна? Как да открием това, което ни носи истинска радост? Търси ли поколението „милениум“ духовното?