Когато президентът на САЩ Джо Байдън най-накрая наруши мълчанието си по темата за хаоса, на който ставаме свидетели през последната седмица, много от съюзниците на Америка имаха надежди, че трансатлантическият алианс може да се върне в Афганистан. За тяхно съжаление бяха разочаровани, пише Люк Макгий за CNN.
А това разочарование по никакъв начин не бе адресирано в изявлението на американския държавен глава. По-скоро може да се каже, че Байдън си изми ръцете, подобно на Пилат Понтийски. Категоричното решение силите на САЩ да бъдат изтеглени изцяло от територията на Афганистан някак си стои зле, имайки предвид, че още в предизборната си кампания Байдън заяви, че “Америка се завръща”.
Изтеглянето на войниците на коалицията някак припомни мрачната истина, че без помощта на САЩ, Европа не е способна да контролира собствената си съдба. От Лондон до Париж, през Брюксел до Берлин, падането на Кабул показа, че дипломатическият капацитет на Европа не е особено голям, политическата ѝ стабилност е слаба, както и военната мощ. Множество дипломати от Стария континент заявиха с осезаема тъга, че нещата стоят по следния начин: ако САЩ са казали, че всичко приключва, значи то приключва.
От коментарите на британския министър на отбраната Бен Уолъс знаем, че той смята, че изтеглянето е грешка и сигнализира победа на талибаните. Представители на правителството на Обединеното кралство казаха, че са се опитали да насърчат администрациите на Тръмп и Байдън да забавят темпото, но не са успели да ги убедят. Уолъс каза в скорошно интервю за Sky News, че когато САЩ „взеха това решение, начинът, по който всички бяхме конфигурирани, означаваше, че трябва да напуснем“.
Множество европейски официални лица и дипломати заявиха за шока си от твърдението на Байдън, че единственият интерес на САЩ в Афганистан е да неутрализира терористите, нападнали САЩ през 2001 г., и да предотврати по-нататъшни атаки на американска земя.
Сега те се страхуват от хуманитарните и политическите последици от масовата миграция от страна, управлявана от бойци, които исторически са приютявали терористи и която е свързана с континентална Европа по суша.
Без мощта на Америка да държи нещата под контрол в Близкия Изток, Европа има пълното право да се притеснява, че е под заплахата на мигрантска вълна. Наскоро един от високопоставените чиновници на ЕС заяви, че “когато САЩ решиха да сменят стратегията спрямо Сирия, Европа бе ударена от мигрантската вълна, а САЩ останаха непокътнатни”.
Когато бившият президент на САЩ Барак Обама промени решението си да атакува режима на сирийския президент Башар Асад след съобщения, че той обгазява собствените си граждани, това оказа влияние, което се усеща и днес. Не само, че милиони сирийци се стекоха в Европа, търсейки убежище, но вакуумът, оставен от Америка, направи място за терористичните групи да изградят бази, откъдето могат да започнат и да организират атаки по целия свят. Географията и историята показват, че след като Америка си отиде и талибаните поемат пълен контрол над Афганистан, обикновените граждани, които се страхуват от преследване, ще направят всеки опит да избягат от страната, към място, което е по-безопасно.
Всичко това означава, че скоро Европа може да очаква сериозен миграционен натиск, който ще изправи Европейския съюз пред трудности, с които е задължен да се справи. Ако броят на бежанците дори минимално се доближава до вълната, която удари Стария континент през 2015 г., то Европейският съюз има само две опции пред себе си. Първият е отново да плати на регионални съседи да играят ролята на буфер и да задаржат бежанците на своя територия. През 2015 г. Турция изигра тази роля, а от заявките на президента Реджеп Ердоган можем да очакваме, че той очаква и дори иска подобно предложение. Проблемът е, че до голяма степен бежанските лагери там са пълни и не се знае къде точно турските власти ще намерят място, за да приютят новите афганистански бежанци. Вторият е да се прибегне отново до квотния принцип и да се определи всяка държава от всичките 27 държави да приеме някакъв брой бежанци. Сделка с Турция е рискован ход, защото историята от 2015 г. може да се повтори и Ердоган да използва бежанците като политически лост за влияние и да започне да има изисквания или иска облаги от Европейския съюз. Политическият съветник в Съвместния съвет за благосъстоянието на имигрантите Зоуй Гарднър заяви, че самият факт, че Ердоган успя да сатанизира бежанците, показва, че той е популист, който е способен да създаде представата, че хора, които бягат от война, са всъщност опасни и лоши. По този начин правителствата в ЕС ще си създадат грешна представа за тях и ще вземат крути мерки, за да не ги допускат на територията на държавите си. Това поставя бежанците в още по-голям риск, защото по този начин те по-лесно ще станат жертви каналджии и трафик на хора.
Тинеке Стрик, член на комисията по външни работи на Европейския парламент, е песимист по отношение на политическата воля в блока за постигане на споразумение. От своя страна това вероятно означава още по-лоши условия за тези вече уязвими хора.
"В толкова много държави-членки има антибежански настроения или в правителството, или в опозицията. Това насочва не само политическите противници един срещу друг, но и нациите, които виждат политическия капитал в по-твърда позиция. В граничните страни това може да означава телени огради и сълзотворен газ, насочени към хора, бягащи от най-ужасните условия "
Властите в ЕС са напълно наясно за риска, който анти-мигрантските настроения създават. След мигрантската криза през 2015 г. крайно десните евроскептични групи постигнаха значителен политически напредък чрез антимигрантска и антиевропейска реторика. Толкова успешни бяха някои от тези политици, че те успяха да изместят политическия център. Във Франция, Германия, Холандия и Дания основните политически партии сега използват езика на крайнодесните, за да защитят своите тези. Това допълнително подкрепя популистката теория, че исторически легални и нелегални пътища към Европа са били използвани от хора, които искат да атакува центъра на Европа.
Комбинацията от опасения за сигурността, антимигрантски настроения, реторика срещу ЕС и държави-членки с претенции за влияние, прави живота изключително труден за Брюксел, който се представя като водещ световен популяризатор на правата на човека, свободата и демокрацията.
Представител на ЕК обясни пред CNN, че Европа иска да продължи финансирането на хуманитарни проекти в Афганистан, които подкрепят правата на човека, правата на жените и отстояването на демокрацията, но това би било трудно да се предаде като послание на държавите членки сега, след като Америка си тръгна, а талибаните нападнаха. Ако изведнъж държавите членки бъдат помолени да приемат хиляди афганистански граждани, те може да проявят още по-малко разбиране. Извън ЕС кризата разкри колко много европейците разчитат на силата на американската сигурност чрез НАТО.
ЕС отдавна говори за консолидиране на военните си разходи, но това е проблем, по който страните членки са толкова разделени, че за Брюксел да има такива правомощията и да запълни дупката, оставена от Америка в Афганистан, най-вероятно ще отнеме десетилетия.
Решението на Байдън и липсата на разкаяние бяха критикувани по много причини. Но може би най-малко приятният аспект е, че Америка има лукса да може да напусне, докато Европа и други регионални нейни съседи не могат.