След промяна в паричната политика: Турската лира се представя най-добре на развиващите се пазари

Инвеститорите са оптимистично настроени, след като турската централна банка неочаквано повиши лихвените проценти за първи път след валутна криза през 2018 г. Това каза Симин Демокан, Bloomberg Истанбул, в предаването “В развитие” с водещ Делян Петришки. 

"Този ход идва, след като поредица от други мерки не успяха да стабилизират лирата, която поевтиня до рекордно ниски нива през последния месец". 

Турската централна банка повиши референтния си лихвен процент с 200 базисни пункта до 10,25%.

"Лирата поскъпва с 1% спрямо долара и е най-добре представящата се валута на развиващите са пазари. Индексът Borsa Istanbul също е във възход и се насочва към най-доброто си седмично представяне от 5 седмици". 

Централните банкери избягваха повишаването на лихвите в Турция въпреки обезценяващата се лира, тъй като пандемията COVID-19 удари икономиката, посочват от tradingeconomics.com. Валутата е загубила над 20% спрямо зелените пари тази година поради опасения относно изчерпване на валутните резерви, инфлационен натиск, значителен дефицит по текущата сметка и напрежение между Анкара и Атина заради спорни офшорни граници.

В петък турската лира повишава стойността си спрямо долара за втори ден. Допълнителна подкрепа дойде от новината, че банковият регулатор облекчава ограниченията за търговия за чуждестранни инвеститори - ход, който може да помогне за спиране на изтичането на капитал, което направи валутата една от най-слабо представящите се на развиващите се пазари тази година.

Още по темата

Moody’s понижи кредитния рейтинг на Турция на фона на външни заплахи

Турция с план да извади златото под матраците наяве

Гърция призовава ЕС да наложи санкции на Турция

Когато купуват лири от клиенти в чужбина, суаповете на турските банки и деривативните позиции могат да достигнат до 10% от собствения капитал в сравнение с 1% преди това, съобщават от регулатора. Когато продават лири, лимитът е увеличен до 2% за трансакции, които ще изтекат след седем дни, 5% за тези, които предстои да са с падеж след 30 дни, и 20% за тези, които са с матуритет в рамките на една година.

Лимитите бяха въведени за първи път след валутна криза през 2018 г. и бяха предназначени да пречат на инвеститорите, залагащи срещу лирата.

Заради рисковата среда чуждите инвеститори инвеститори изтеглиха повече от 13 милиарда долара от турския облигационен и фондов пазар през тази година. Техният дял в държавния дълг в местна валута е спаднал до рекордно ниско ниво от по-малко от 4%.

Въпреки всичко турската лира остава втората най-зле представяща се валута на развиващите се пазари за 2020 г. след бразилския реал.

Междувременно централната банка на Турция затегна допълнително паричната политика, като предложи на местните заемодатели само част от ежедневните им изисквания за ликвидност. 

Централната банка предложи 5 милиарда лири (660 милиона долара) чрез своя едноседмичен репо търг, след като лихвите бяха вдигнати изненадващо в четвъртък до 10.25%. Това ще принуди заемодателите да се възползват от по-скъпите инструменти на паричната политика, за да отговорят на нуждите си от финансиране, като увеличават средните разходи за финансиране.

В продължение на седмици централните банкери използваха други канали освен лихвените проценти, за да повишат цената на парите и да ограничат слабостта на лирата. 

Гледайте целия пазарен коментар във видеото.