Спасителният заем на Гърция за месец юни, ще позволи да се намалят просрочия на стойност 6.7 милиарда евро (7.6 милиарда долара) за задълженията на държавата към бизнеса.
Правителството е постигнало квалифицирането за този заем, след основни реформи в икономиката и предоставяне на дългосрочен план за повишаване на данъците върху всички аспекти, като се започне от цената на бирата, ползване на интернет, телефонни услуги, платена телевизия, както и орязване на социалните придобивки. Бизнес сектора се е свил с 25% от 2008 г.
Увеличените данъци са част от сделка между правителството на Ципрас, представители на Еврозоната и Международния валутен фонд. Правителството заяви, че споразумението ще възстанови доверието и перспективите за развитие на гръцката икономика, като се повиши ликвидността и по този начин се компенсира негативното въздействие от строгите икономии.
Новите данъци създават огромни трудности за бизнеса и развитието на частния сектор. Натрупаните държавни задължения към доставчици, търговци и бизнеса в частния сектор до края на април са достигнали стойност 6.7 милиарда евро.
Данъците ще доведат местния бизнес до изключителни затруднения и ще дадат възможност на нелоялна конкуренция от страна на чуждестранни фирми, да предлагат подобни услуги на високи цени, като приходите на фирмите със седалище извън страната, не се облагат с данъци в Гърция.
Гръцките мениджъри на компании са на мнение, че тези облаги за правителството могат да бъдат извлечени без претоварване на фирмите с прекомерни данъци, които в дългосрочен план биха довели до провал, а не до растеж и икономическото възстановяване.
Съгласно последния пакет мерки, правителството повишава общата ставка на данъка върху продажбите до 24% от 1 юни. Новата фискална политика включва удвояване на специален данък върху потреблението на бира, както се повишават таксите за новите регистрации на автомобили, също така се въведежда 10% данък върху сметките за платени телевизионни програми.
Свива се дохода на работниците с твърдо заплащане и пенсионерите, поради увеличените данъци от този месец и орязване на социалните придобивки. Предвижда се по-строга фискална политика за напред, включително данък върху домашен телефон и интернет.
"Новите фискални мерки верояно няма да помогнат за съживяване на икономиката и възстановяване на растежа, а по скоро нормализиране на отношенията с кредиторите“, заяви Максим Сбаихи, анализатор на Bloomberg Intelligence.
Времето, необходимо на държавата да плати сметките е разсрочено повече от два пъти през изминалата година до 115 дни, според доклад на Intrum Justitia, най-голямата агенция за събиране на дългове в Европа.
Най-задлъжнялата държава в Европа трябва да получи 10.3 милиарда евро (11.5 милиарда долара) в допълнителни заеми от кризисният валутен фонд на блока. Управителният съвет на Европейската централна банка вероятно ще разглежда възстановяването на достъпа до нисколихвено финансиране по линия на ЕЦБ за гръцките кредитори на следващото заседание на централните банкери на 21 юли.