Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee, коментира пред Bloomberg глобалния растеж, австралийската икономика и очакванията си за икономиката.
Енджи Лау, Bloomberg: В началото на годината говорихме за глобална рецесия и за опасността от рецесия в САЩ. Пазарите устояха, глобалната икономика все пак поддържа определен растеж. Защо сме толкова песимистични?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Трудно е да се каже. Доста хора изгубиха оптимизма си заради слабите резултати за печалбите. Има страхове, че банките ще бъдат засегнати от спада на цените на петрола и ефекта върху енергийните компании. Има също доста притеснения за пазара на високодоходните ценни книжа. Всичко това направи хората песимистични.
Енджи Лау, Bloomberg: Оправдани ли са тези притеснения?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Високодоходните облигации са с процент на неизпълнение, еквивалентен на рецесията в САЩ. Няма повече доказателства за рецесия там, затова смятам, че пазарите са твърде песимистични.
Енджи Лау, Bloomberg: Твърде песимистични, но защо? Заради пазара или защото се приема, че политиката на централните банки губи силата си?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Според мен последното. Очакваше се политиката на централните банки за количествени облекчения да е панацея за всички големи икономики. Очевидно обаче не повиши растежа. Големият въпрос е за степента на емитиране на високодоходни облигации. Спадът при цените на петрола силно засегна инвестиционното доверие.
Енджи Лау, Bloomberg: Нека поговорим и за това, което се случи в Австралия вчера. Наричаме го двойно доза стимули. Съгласен ли сте?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Да, така е. Въпросът е дали това е необходимо. Видяхме добри сигнали от Китай, че нещата ще се променят. Ако махнете минния и строителния сектор от БВП в Австралия, ще видите, че има обрат в растежа там. Така че не беше нужно непременно да понижават лихвата.
Енджи Лау, Bloomberg: Защо го направиха тогава? CPI беше доста коментиран.
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: CPI беше малко по-нисък, отколкото пазарът очакваше.
Енджи Лау, Bloomberg: Основната инфлация?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: По целия свят има изключителен интерес към инфлацията и притеснения от дефлацията. Централните банки реагират на всеки знак на слабост при инфлацията като повишават паричното предлагане или намаляват лихвите.
Енджи Лау, Bloomberg: Основателен ли е този фокус?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Става въпрос за финансовата стабилност в дългосрочен план заради ниските лихвени проценти. Това е една от причините в някои Скандинавски страни да казват, че ниските лихвени проценти са проблем. Все пак в дългосрочен план е добре да се пребориш с инфлацията от по-рано, отколкото да прилагаш закъснели действия след това.
Енджи Лау, Bloomberg: Какво според вас може да ни отведе към растеж през втората половина на годината?
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Най-големият двигатели е този, за който говорихме последния път, когато бях във вашето студио - ниските цени на петрола. Ако погледнем към американското потребление – то отбеляза слабо първо тримесечие, което не е изненадващо предвид спада на пазарите. Но ако отчетем влиянието на ниските цени на петрола върху средния бюджет на домакинствата, има значително увеличение на потребителските разходи което трябва да задвижи растежа през втората част на годината.
Енджи Лау, Bloomberg: Ако погледнем по-широко на нещата. Продажбите на автомобили се представят по-добре от очакваното. Но все пак има разпродажба на пазарите, защото има схващане, че това вероятно няма да продължи дълго.
Марк Макфарланд, главен икономист за Азия в Union Bancaire Privee: Пазарът се фокусира върху един специфичен въпрос – докато цените на петрола спадат, потребителите увеличават спестяванията си. Да, има спестяване, но то е нещо като предпазна мярка. В края на краищата това спестяване свършва, когато хората станат по-уверени. Ниските цени на петрола се прехвърлят върху по-бърз ръст на потребителските разходи.