Медта се превръща в благороден метал за производителите

В момента медта се възприема за благороден метал, поне от компаниите, разполагащи с мините и капацитета да я произвеждат. Най-големите миннодобивни компании като Anglo American и Glencore продават активи във всички сфери – от мини за добив на желязна руда до селскостопански активи, в опит да изплатят дълговете си, с което изпитват трудности заради поевтиняването на суровините през последните години. Активите за добив на мед обаче остават встрани от тази тенденция, като компаниите не искат да се разделят с тях.

Причината е, че медта е един от малкото метали, при които се очаква да има недостиг на пазара в края на десетилетието. Понижаващите се инвестиции в сектора означават, че се строят по-малко мини. Тези, които разполагат със свободни средства, се опитват да се възползват от това, като медта ще бъде във фокуса на миннодобивните компании и финансисти, които се събират тази седмица за годишна конференция на индустрията в Чили – най-големият производител на мед в света.

„Медта е най-желаната суровина. Следим много внимателно световните проекти в областта на медта“, каза Майкъл Шърб, основател на инвестиционната компания, фокусирана върху миннодобивния сектор Appian Capital Advisory. Негови колеги ше присъстват на срещата на индустрията в Чикаго.

Не е случайно, че Rio Tinto Group, втората най-голяма миннодобивна компания в световен мащаб, изненада много, като назначи директора на дейността на компанията в сферата на добива на мед за следващия главен изпълнителен директор. BHP Billiton – най-голямата миннодобивна компания в света – също се фокусира върху суровината, като търси начини да инвестира в сферата, добавяйки допълнително $10 млрд. към разполагаемите си средства след понижаване на дивидентите и капиталовите разходи.

Заинтересованите от придобиване на активи в медодобивната сфера обаче срещат отпор, защото компаниите, които ги притежават не искат да се разделят с това, което се превръща в бижуто в короната им. Anglo American – първата голяма миннодобивна компания, чийто кредитен рейтинг беше понижен до „боклук“, настоява, че ще задържи големите медни мини Los Bronces и Collahuasi.

„Нямаме намерения да продаваме. Това са висококачествени активи. И двете мини са ключови за нас в стратегията ни по отношение на медта. И двете мини имат потенциал за следващите години, когато цените и пазарът са подходящи за експанзия“, каза Хени Фол, главният изпълнителен директор за медта в Anglo American.

Стойността на сливанията и придобиванията в медодобивната индустрия падна до най-ниско ниво от 5 години през 2015, като обемът на 27 сделки в сектора достигна $3,1 млрд. Стойността на M&A сделките в медодобивния сектор от 2006 насам:

За сравнение сделките с въгледобивни активи са били 38, а със златодобивни – 117. Доклад на Ernst & Young посочва, че ниското ниво на активност вероятно се дължи на ограниченият брой активи, достъпни за продажба на пазара, а не на липсата на желаещи да придобият медодобивни активи. Само преди 4 години обемът на сливанията и придобиванията в сектора беше доста по-висок, като през 2011 достигна ниво от почти $14 млрд., а през 2015 - $18 млрд.

„Много се говори за сделки, но реално се реализират малко. Продавачите имат едни очаквания за цената,а купувачите – други“, коментира Оскар Левновски, основател и главен инвестиционен директор на Orion Mine Finance Group.

„Всичко компании, които изпитват проблеми задържат активите си за добив на мед> Медта е много по-привлекателна от останалите суровини“, каза Диего Ернандес, главен изпълнителен директор на Antofagasta, която търси инвестиции в мед.

Цената на медта се възстанови от дъното, което достигна през януари на цена от $1,95 за паунд, като завърши първото тримесечие на 2016 с поскъпване за първи път от почти 2 години насам. От втората половина на март обаче започна низходящ тренд в цената на метала, като Goldman Sachs прогнозира, че мечият пазар ще продължи до 2018. Barclays прогнозира поевтиняване до $4 000 на метричен тон от около $4 780 на метричен тон на 5 април. От 6 март медта е поевтиняла с 6%, след като преди това възстанови 19% от дъното, достигнато през януари.

Обемът на сливанията и придобиванията също расте, като през първото тримесечие обемът на сделките достигна $1,8 млрд. Ако това темпо се запази и през следващите тримесечие сливанията и придобиванията в сектора ще надхвърлят достигнатите през 2015.

Очакванията, които карат притежателите на медодобивни мини да не се отказват от тях, е недостигът, до който се очаква да се достигне през 2019 и 2020, когато потреблението ще надвиши производството. През 2017 и 2018 обаче прогнозите са на пазара отново да има свръхпредлагне. Прогнозите за свръхпредлагането и за недостига на пазара на мед: