Китайският юан, който се търгува на офшорния пазар, поевтиня с най-рязък темп тази седмица от януари насам, до голяма степен заради силния долар, съобщава Investor.bg, позовавайки се на Bloomberg. Освен това влияние може да са имали и спекулациите в медиите, че Международният валутен фонд (МВФ) настоява властите в Пекин да демонстрират повече прозрачност за методите си на намеса на валутните пазари.
Доларът поскъпна, след като се увеличиха очакванията, че повишение на лихвените проценти може да има още на заседанието през април.
МВФ настоява да получи данни от китайската централна банка за това колко форуърдни и фючърсни договори държи, тъй като според някои анализатори те се използват за подкрепа на валутата.
„Юанът следваше долара през последно време, което показва, че обменният курс все повече се ръководи от пазарните принципи“, казва Лю Дунлян, старши анализатор в China Merchants Bank. „САЩ вероятно ще повишат лихвените проценти два пъти до края на тази година, което може да окаже известен натиск над юана. Няма фактори, които да подкрепят тезата за стабилен юан в дългосрочен план, особено предвид забавянето на китайската икономика, отлива на капитали и облекченията в паричната политика“, посочва той.
Юанът на офшорния пазар поевтиня с близо 1% за седмицата до 6,5291 юана за долар, а към 12:00 българско време курсът е 6,5225 юана за долар.
Китайската централна банка отслаби дневния фиксинг на юана с 0,9% през периода от 18 март до днес, като сложи край на триседмичната серия на поскъпване. Централните банкери не биха искали да видят прекалено голямо поскъпване на валутата на фона на забавянето на икономиката и отлива на капитали, коментират от Commerzbank. Според инвестиционния фонд Pimco юанът ще поевтинее със 7% през тази година.
Управителят на централната банка Джоу Сяочуан заяви през седмицата, че Китай иска постепенно да започне да се възползва от специалните права на тираж и че те могат да помогнат за контролиране на риска и понижаване на волатилността. От 1 октомври юанът трябва да влезе в кошницата на МФВ от резервни валути.
Междувременно Bloomberg съобщи, че китайската централна банка е инжектирала тази седмица най-много ликвидност във финансовата система чрез операции на свободния пазар от периода преди Лунната нова година. Става въпрос за 180 млрд. юана ($27,6 млрд.), което е най-високата сума от 5 февруари насам. Вливането на средства се обяснява с търсенето на финансиране в края на тримесечието на фона на продажбата на конвертируеми облигации и нуждата от депозити от страна на банките.
Търговските банки се нуждаят от депозити в края на всяко тримесечие, за да отговорят на изискванията при проверки от страна на регулаторите, а междубанковото кредитиране обикновено поскъпва през март и април, тъй като кредитните институции извършват данъчни плащания към Народната банка.
„Условията на пазарите бяха затегнати по-рано тази седмица заради продажбите на конвертируеми облигации, а след четвъртък нещата се успокоиха след инжектирането на ликвидност от страна на китайската народна банка“, казва Лин Идзиен, анализатор в Guangzhou Rural Commercial Bank. “Пазарът ще се изправи пред предизвикателство в края на тримесечието следващата седмица, но централната банка ще увеличи вливането на средства, ако е необходимо“, прогнозира той.