Саймън Френч, главен икономист в Panmure Gordon, коментира пред Bloomberg състоянието на Абеномиката и действията на Японската централна банка.
Манъс Крани, Bloomberg: Няма истински двигател, ако се върнем назад през 2015. Говорихме с теб по време на почивката, въпросът е разбита ли е Абеномиката?
Саймън Френч, главен икономист в Panmure Gordon: Абеномиката функционира само от части. В действителност само паричната „стрела“ и видяхме отново пазарите тази сутрин, очакващи повече от тези парични „стрели“. Фискалният елемент определено е разбит. Данъкът върху продажбите нарасна от 5% на 8% и сега се очаква нарастване от 8% на 10% догодина. Всичко това се възприема от пазарите, че ще доведе до голям спад на БВП на Япония. Предизвикателство пред данните за японския БВП е волатилността, на второ място след Русия измежду страните от Г-20. Много, много трудно e да се интерпретират лежащите в основата тенденции тримесечие за тримесечие. Знаем, че растежът се забавя, но не знаем дали проблемът идва от третата „стрела“ - структурните реформи, при които липсата на гъвкавост на японския трудов пазар е ключът и вградената психология на дефлационната среда. Много трудно е да се прецени само от един индикатор като ръста на БВП.
Манъс Крани, Bloomberg: След като заговорихме за данните и волатилността, може би трябва да спомена едни други данни – и те са на японските автомобилопроизводители. Имам предвид нетния доход на Honda, Nissan, Suzuki и Mazda. При всички тях ръстът в печалбата се забавя. Тук може да видите данни от 2013, това е нетният доход на тези компании. Йената се покачва, това удря печалбите и следователно удря Абеномиката, защото част от Абеномиката и структурните реформи, за които спомена, е по-големият ръст при заплатите.
Саймън Френч, главен икономист в Panmure Gordon: Един от проблемите, които изникват, е цялостното еднопосочно движение на растежа на печалбите на почти всички глобални пазари на акции. Но йената има решаваща роля за стратегията на Абеномиката да задвижи пазара на труда. Той е ключов тук, защото движи инфлационния начин на мислене към заплатите. Много интересно е последното въздействие на количественото улеснение на Японската централна банка, опитваща се да насърчи купуването на облигации на тези корпорации и така да генерира ръст в заетостта. Може да се стигне до ръст при заплатите над нивата на инфлацията и ако започнем да виждаме значителен ръст на заплатите може да се запитаме това ли е знакът за Японската централна банка да спре да купува корпоративен дълг. Може и да го видим до края на 2016.
Манъс Крани, Bloomberg: Колко вероятно смятате, че е това? Всеки говори за повече стимули от централната банка. Как ще се оформи всичко това, защото отново виждаме гуверньорът на BoJ, който каза тази сутрин, че отрицателните лихви няма да засегнат обикновените хора, тогава каква е целта на тази стратегия?
Саймън Френч, главен икономист в Panmure Gordon: Паричната политика на Японската централна банка все повече заприличва на фискалната политика, ако трябва да съм честен. Тя все повече таргетира това, което се очаква от избрано правителство, отколкото от централна банка. Много малък е дебатът за свръхочакванията към централни банки. Всъщност видяхме това да се обсъжда повече в Конгреса на САЩ миналата седмица, и във Великобритания. В Япония има малко дискусии, а Курода успява да направи много, в сравнение с други гуверньори на централни банки.