Какво се случва в банковата индустрия

Банковите акции са сред най-разпродаваните от началото на 2016, като средата на ниски лихвени проценти отблъсква инвеститорите от тях. Ето какво казаха по темата пред Bloomberg експертите:

„Шведската централна банка понижава лихвата при икономически ръст от 4%. Японската централна банка продължава стимулите при положение, че йената е силно подценена. Великобритания не повишава лихвите въпреки ниската безработица. А Фед вдига лихвите въпреки слабата американска икономика и световния спад. Изобщо не е учудващо, че пазарите не знаят какво да правят. Централните банки гледат по съвсем различен начин на много подобни условия“, коментира Дейвид Блум, директор за валутната стратегия в HSBC.

„Мисля, че банките се намират в много по-трудна среда за реализиране на печалби с толкова полегата крива на доходността. Европейските банки не успяха да въведат ред в счетоводните си баланси, както го направиха американските. Мисля, че това се отнася най-вече за жертвите на пазара в момента“, коментира Колин Маклийн, генерален директор на SVM Asset Management.

“Ако финансовият сектор в световен мащаб остане под напрежение, ще се стигне до рецесия. Това е самоподдържащ се кръговрат. Затова съм притеснен, поне в краткосрочен план. Пазарът казва на централните банки: „Думите нямат значение, трябва да се върнете, както през 2011-2012 и да действате“, каза Салман Ахмед, глобален стратег Lombard Odier.

„Мисля, че негативните лихви в еврозоната проработиха. Междубанковата и депозитната лихва намаляха. Това се отрази на разходите за финансиране на банките. Мисля, че на мстно ниво проработи, но съществуват страховете от появата на валутна война и от използването на негативните лихви като инструмент за увеличаване на износа, което няма да проработи на съвкупно ниво“, каза Кристиан Шулц, икономически директор за Европа в Citigroup.