Там ще се реши всичко, защото от времената на културната революция на провинциално ниво се променяха нещата и надеждата е, че те ще се оправят.
изглежда, че това е отражение на нещата, които казват централните банкери по най-високите етажи. А то е промяна на приоритета от количествен към качествен растеж. Те не се стремят към растеж от 7-8-9%, както преди. Те искат качествен и устойчив растеж и не искат дълга да се раздуе. Тези провинциални цели, които видяхме, които разбира се водят до Националния народен конгрес през март предполагат, че има промяна в тона. От общо 31 провинции, властите на 10 са задържали целите си, 11 са ги намалили, а останалите 10 се стремят към диапазон на растеж, а не към конкретна цифра.
Добре, какво ни казва това на национално ниво, може ли централната банка да въведе задължителни нива на растеж?
Всички очакваме тази цел на растеж, която беше обявена през март на Националния народен конгрес през март. През септември анкетирахме анализатори, за да добием представа какво мислят и много от тях казаха, че очакват диапазон от около 6,5-7%. Предимството според някои икономисти е, че 6,5% е долната граница – нивото, което трябва да достигнат, за да успеят с дългосрочните си цели да удвоят печалбите и БВП до 2020. Но 7% им дава нещо като буфер, който настоящите цели не им позволяват особено ако растежът се оценява...
Но 13 от провинциите не достигнаха целите си за 2015, които от тях се открояват?
Нека погледнем първо най-лошо представилите се – тези на североизток, които са сериозно зависими от суровините. Шънси отбеляза ръст от едва 3,1%, където е развит добива на въглища. Ляонин петролът и минодобивния бизнес, само 3% повишение.
Все пак има и големи печеливши – провинциите по крайбрежието и тези, които изнасят се справиха доста добре като Фудзиен и Дзянси, а Чанчун в средата на страната отбеляза ръст от 11% това е стабилният растеж от миналото.