Давос 2016: Политиката на Турската централна банка

Гуверньорът на Турската централна банка Ердем Башчи говори по време на Световния икономически форум в Давос за политиката на турската централна банка, инструментите, които използва и предизвикателствата, с които тряба да се справи.

Здравейте от Давос, с нас е много специален гост – гуверньорът на Турската централна банка Ердем Башчи. Вашата работа е трудна – повечето хора се съгласяват с това. Пазарните участници не очакват да използвате лихвените проценти, като инструмент за справяне със случващото се с турската лира. Какви други инструменти имате на разположение, за да се справите с поевтиняването на лирата, която удря дъно след дъно през последните няколко месеца?

Ключовият проблем на Турция беше да балансираме растежа. Когато застанах начело на Турската централна банка, дефицитът по текущата сметка достигаше 10% от БВП. А инфлацията се движеше над целта ни. Първият проблем, с който трябваше да се справим беше външният баланс. През последните 4 години постигнахме голям успех, като използвахме най-вече инструменти за стабилизиране на макроикономическата рамка и дисциплинирана фискална политика, за да понижим дефицита по текущата сметка до вероятно под 4% през тази година. Това беше първото препятствие и първият ни успех. Погрижихме се за него, като ограничихме най-вече растежа на потребителските кредити. Тази година ще е първата, през която доходите на потребителите ще нараснат по-бързо от  дълга им. Бих казал, че това е голям успех. Успяхме да направим този преход, поддържайки доста стабилен икономически ръст. Дори бих казал доста впечатляващ растеж, имайки предвид средата и случващото се във вселената на развиващите се пазари. Растежът на турската икономика се представя доста добре. Всъщност, интересно е, че това подкрепяше валутата ни. По отношение на паричната политика, използването на инструменти  за стабилизиране на макроикономическата рамка и сравнително затегната фискална политика, намали необходимостта от промяна в лихвените проценти. Нямаше нужда да действаме агресивно по отношение на лихвените проценти. Коридорът, който поддържаме по отношение на лихвените проценти достига горна граница от 10,75% и за момента това изглежда достатъчно.

Инфлацията обаче продължава да е над целевата, а лирата продължава да е под натиск.

Така е, вярно е.

Дискутирате ли вдигането на лихвите? Дискутирахте ли го на последната среща?

На всяка една среща дискутираме как да използваме всичките си налични инструменти. Имаме много инструменти и през август въведохме нови. Използваме преценката си, за да  намерим най-добрата комбинация от тях. Каква ще бъде най-добрата комбинация, имайки предвид външната среда, вътрешната среда и тенденцията при инфлацията. Високата инфлация през годината дойде най-вече от администрираните цени – минималната работна заплата, цените на храните и до известна степен заради влиянието на предишното поевтиняване на лирата. Структурно нещата стоят доста добре след действията, които предприехме през август. Валутните ефекти избледняват и като започнем от този месец много ясно ще се види, че верижните ефекти ще стават все по-малки. Основните ефекти от минималната работна заплата и цените на храните обаче ще са видими. Ще представя основния ни сценарий на 26 януари. Тогава ше се проведе пресконференцията ни за доклада за инфлацията. В сценария ще видим къде е пикът на инфлацията. Това е първото тримесечие, най-вероятно през януари. Ключовото е да понижим инфлацията до 7,5% през тази година, 6% през следващата и 5% през 2018 г. Затова са необходими много усилия, които трябва да са насочени в различни насоки. Имаме нужда от подкрепа от правителството по отношение на инфлацията при хранителните продукти. Не трябва да има повече административни увеличения на цените. От нас ще дойде затягането на кредитната политика и подкрепат за финансовата стабилност. Много внимаваме по отношение на аспектите на финансовата стабилност.