Облигационният пазар пред силна буря

Ако си мислите, че вече сте прочели най-мрачните прогнози за облигационните пазари, изчакайте докато прочетете тази, пише Bloomberg.

Пол Шмелзинг, кандидат за PhD в Harvard University, прогнозира, че ако сегашният балон на облигационния пазар се спука, последиците от него ще бъдат по-лоши в сравнение с 1994, когато глобалните държавни облигации отчетоха най-сериозните си годишни загуби.

„Поглеждайки данните през последните 8 века, бичият пазар на облигации през 2016 отчита един от най-сериозните върхове в историята“, коментира Шмелзинг в статия, публикувана в Bank Underground. “Историята показва, че тази корекция ще бъде движена от инфлационните фундаменти и ще засегне инвеститорите на дълговите пазари много по-сериозно от срива през 1994.

Шмелзинг, чийто изследвания са фокусирани върху историята на международните финансови системи, разделя съвременните облигационни мечи пазари на три основни типа: инфлационният обрат от 1967-1971, рязката корекция през 1994 и сътресенията в Япония през 2003.

The Bank of America Merrill Lynch Global Government Index, който следи възръщаемостта на облигациите, се понижи с 3,1% при най-голямата си годишна загуба през 1994, след като тогавашният гуверньор на Фед Алън Грийнспан изненада инвеститорите с почти двойно повишение на основния лихвен процент. Доходността по 10-годишните ДЦК се покачи от 5,6% през януари до 8% през ноември.

Графика: Bank of England

Облигационният пазар е изправен пред „огромна буря“ в контекста на една по-стръмна крива на доходността при облигациите, затягане на паричната политика и няколко години на постоянни загуби заради връщането на инфлацията, напомнящо на ситуацията от 1967, коментира той. Последното тримесечие държавните облигации отбелязват най-лошото си представяне от 1987, сочат компилирани данни на Bloomberg.

Глобалните инфлационни очаквания се покачват до най-високото си равнище от май 2015, след като паднаха до рекордно дъно през февруари 2015.

В исторически план, това означава постоянни двуцифрени загуби по облигации, под средния ръст за развитите пазари и риск по отношение на балансите в банковата система, коментира Шмелзинг.