След близо три години негативна тенденция облигациите отново започнаха да намират своето място като балансьор в инвестиционните портфейли. Това заяви Радостин Бакърджиев, инвестиционен мениджър в "ЕЛАНА Фонд Мениджмънт", в интервю за поредицата на Investor.bg Investor Meet.
След като централните банки започнаха да нормализират паричната си политика, държавните ценни книжа (ДЦК) загубиха част от стойността си, но това означава по-висока доходност в бъдеще, поясни той. Така по думите му те отново се превръщат в актив убежище, какъвто винаги са били в миналото, с изключение на последното десетилетие.
Поради тази причина фондовете с консервативни стратегии, които инвестират основно в облигации, отново започнаха да предлагат прилична доходност при много нисък риск. Най-нискорисковият фонд на компанията например, инвестиращ изцяло в облигации, носи доходност, която е по-висока от инфлацията в България.
Инфлацията у нас все още е твърде висока, въпреки че се забави значително (до 6,3% на годишна база през септември), посочи Бакърджиев. "До края на годината надали ще има съществено подобрение, тъй като цената на петрола отново тръгна нагоре, а България е много енергоемка икономика и движенията на енергията оказват силно влияние върху цялата инфлация в страната", прогнозира той.
Друг фактор, който подхранва инфлацията, е политиката на повишаване на доходите, като цените и заплатите у нас "се гонят през последните две години" и към момента няма изгледи този процес да спре. Затова догодина инфлацията в България вероятно ще остане доста по-висока от тази в еврозоната, прогнозира инвестиционният мениджър.
"Още от края на 2021 г. започнахме да предупреждаваме, че очакванията, че инфлацията е временна, са твърде оптимистични. В началото централните банкери подходиха твърде плахо и късно, което наложи да ускорят темпото", коментира той.
Дори и да приключим дотук с лихвените повишения, е необходимо време, за да започне да работи паричната политика, поясни Бакърджиев. По думите му все повече ще започнат да се появяват пукнатини в системата. "Първите места, където ще си проличи, че нещо не е наред, са секторите, които са особено чувствителни към цената на финансиране, например недвижимите имоти", каза той.
Според него в международен план по-уязвими от нормализирането на политиката и вдигането на лихвите са различни възникващи пазари, както и такива, които имат по-голям дълг в чуждестранна валута или големи дефицити по текущата сметка. По думите му в България ни спасява валутният борд, защото така собствената ни валута не е подложена на натиск.
Ако всичко се развива нормално, темпът на икономическия растеж на България вероятно ще е около и малко над 2%, но трябва да се има предвид, че Европа все повече забавя ход, начело с Германия, която навлезе в рецесия, а същевременно е основен контрагент на страната ни, затова е възможно оттам да дойдат негативни изненади, прогнозира още инвестиционният мениджър.
Колкото по-дълго време се държи инвестицията във взаимен фонд, толкова повече намалява рискът и е по-вероятно да се реализират очакванията за доходността, поясни Бакърджиев. Напълно възможно е обаче такива инвестиции да се правят и по-краткосрочно, като няма такси за вход и изход от тях. Те са подходящи както за хора, които тепърва навлизат на финансовите пазари, така и за такива, които изчакват подходящ момент да инвестират по-агресивно.
Защо геополитическите сътресения оказват слабо влияние върху пазарните движения? Как компанията се застрахова срещу волатилността на пазарите и каква доходност носят инвестициите във взаимен фонд с нискорисков профил - гледайте целия разговор във видеото.