Премиерът на Италия Матео Ренци вероятно не е единственият човек тази седмица, чиито планове ще зависят от италианския електорат, пише Bloomberg.
В контекста на предстоящото заседание на централната банка президентът на ЕЦБ Марио Драги сега трябва да вземе предвид и отчете заплахите от оставката на Ренци след поражението му на референдума за конституционни промени. Резултатът от рефендума в Италия има потенциал да доведе до пазарни сътресения, разширяване на спреда по облигациите и влошаване на перспективата за икономическия растеж, както и да предотврати изтегляне на стимулите от страна на централната банка.
„Италия пропусна една прекрасна възможност да реформира своята политическа система и оптимизира публичната си администрация“, коментира Холгар Шмидинг, главен икономист на Berenberg Bank в Лондон. „Повишената несигурност засили вероятността ЕЦБ да анонсира удължаване на програмата си за изкупуване на облигации за 80 трлн. евро на месец след крайния ѝ срок – март 2017“.
От ЕЦБ отказаха коментар.
Държавните облигации на Италия се понижиха, като доходността по 10-годишните ДЦК се повиши с почти 16 базисни пункта. Тя се покачи с 10 базисни пункта до 2,001% към 9:26 местно време. През последните дни на кампанията за референдума в Италия облигациите се търгуваха с повишение.
Структурните промени, които се очаква да насърчат потенциала за растеж в региона, са приемани от централната банка като ключов фактор за парична подкрепа, а Италия – на фона на стагниращата продуктивност и банков сектор, обременен от лошите заеми, е една от страните, които изпитват сериозна нужда от реформа. В този контекст ЕЦБ може да реши да предостави по-сериозна подкрепа за европейската икономика и то за по-дълго време.
Според изследване на Bloomberg сред икономисти, проведено преди вота за референдума в Италия, се очакваше Драги да анонсира разширяване на програмата за количествени улеснения при запазване на сегашните темпове. Повечето респонденти също коментираха, че сценарий, при който е налице бавно ускоряване на инфлацията и скромно, но стабилно възстановяване ще позволи на Марио Драги да пристъпи към изтегляне на стимулите до края на 2017.
Поражението на Ренци обаче може да изложи на опасност подобен сценарий. Вотът е израз на една година на политически катаклизми в ЕС, сред които и решението за излизането на Великобритания от единния пазар.
Докато ЕЦБ може да овладее едно първоначално сътресение, тя не може да направи много за удара върху дългосрочните очаквания за растеж, до които политическата несигурност в Италия може да доведе. Италианската икономика расте с по-бавни темпове от приемането на еврото, като БВП на глава от населението е под нивата отпреди присъединяването на страната в еврозоната. Италианската статистическа агенция Istat очаква икономиката да се разшири с 0,8% през 2016 и с 0,9% следващата година.