Търговците изоставят еврото с растящи темпове, тъй като спекулациите нарастват, че Европейската централна банка ще има проблем да затегне допълнително паричната политика, дори при инфлация, която е далеч над целта.
Данните от четвъртък показаха, че инфлацията в еврозоната е спряла да се забавя през август, но пазарът залага, че цикълът на повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ е на практика приключил. След поредица от лоши икономически данни и коментари от страна на члена на ЕЦБ Изабел Шнабел относно ужасните перспективи, търговците прогнозират пауза на следващата среща.
Притесненията, че Европа е изправена пред стагфлация - комбинация от слаба икономическа активност и висока инфлация - накара много бикове да капитулират и това повлече еврото надолу. Цената му падна с цели 0,5% до $1,0865 в четвъртък, като от пика си през юли то е поевтиняло с почти 4%.
Анализаторите намалиха средната си прогноза за валутата за първи път от шест месеца, докато фирми, включително Bank of America Corp. и JPMorgan Chase & Co., очакват тя да падне до $1,05, ниво, последно наблюдавано по време на банковата криза през март. BNP Paribas Asset Management казва, че може да достигне $1,02.
„Икономиката очевидно отслабва, но основната инфлация остава стабилна. Ако слабостта, която наблюдаваме досега, не е достатъчна, за да намали инфлацията, икономиката трябва да отслабне още повече“, каза Атанасиос Вамвакидис, ръководител на G-10 FX стратегия в Bank of America. „Това е основната грижа за еврото.“
През януари, когато инфлацията току-що беше достигнала двуцифрен връх и цикълът на нарастване на ЕЦБ беше в разгара си, няколко анализатори бяха оптимистични. И фондовете с ливъридж, и институционалните инвеститори държаха нетна дълга позиция в еврото в продължение на почти година, помагайки на валутата стабилно да се възстанови от дъното от две десетилетия, достигнато в края на 2022 г.
Сега обаче перспективата е много по-малко ясна.
Въпреки че ръстът на потребителските цени се успокои значително, последните данни показват, че инфлацията все още е твърде висока, след като се ускори отново във Франция и Испания. В същото време слабите PMI данни, публикувани миналата седмица, предполагат, че въздействието на повишенията на лихвите най-накрая започва да се проявява.
„При този сценарий пазарът трябва да се пита дали остава твърде дълго в еврото“, каза Джейн Фоли, ръководител на валутната стратегия в Rabobank.
Паричните пазари прогнозират, политиците в централните банки ще приключат цикъла на затягане след последното увеличение с четвърт пункт до 4% по-късно тази година, но ще изберат пауза през септември. Шансовете за повишение следващия месец вече са по-малко от едно към три.
Междувременно анализаторите коригираха очакванията си, като средната прогноза в проучване на Bloomberg се понижи до $1,10 до края на годината от $1,12 само миналата седмица.
От техническа гледна точка индикаторите за импулс се смекчиха, като пробивът на 200-дневната плъзгаща се средна стойност на евро-долар разчиства пътя за повече загуби. Пазарите на опции предполагат, че търговците стават по-мечи, като премията за притежаване на негативна експозиция се разширява напоследък.
Фактор, който увеличава натиска върху еврозоната е назряващата икономическа криза в Китай, който е по-голям търговски партньор за блока от САЩ. Забавянето на китайското търсене може да ограничи износа от Германия и други страни в региона.
„Преминахме от пазарния разказ и темата за „меко кацане“ на дезинфлацията в САЩ към риска от забавяне в Китай и Европа, който се развива като новия разказ“, пише в бележка валутният стратег на Nomura Джордан Рочестър.
Дори Доминик Бънинг от HSBC Holdings Plc, който има една от най-високите прогнози за еврото до края на годината от $1,15, каза, че става „по-трудно и по-трудно“ да останеш позитивно настроен, тъй като спадът на данните през последните седмици сигнализира за „циклично предизвикателство .”
Предвид различията в икономическите перспективи за Европа и САЩ, Питър Васало, портфолио мениджър в BNP Paribas Asset Management, каза, че еврото трябва да се търгува близо до $1,02 - недалеч от най-ниското ниво спрямо долара от две десетилетия, достигнато миналата година.
„Всъщност съм изненадан, че разпродажбите през последните седмици не са по-драматични“, каза той. „Когато говорим за устойчивостта на глобалния растеж и устойчивостта на световната икономика, всъщност това е устойчивостта на САЩ.“