За малко повече от година износът на Италия за Китай се е утроил. Проблемът е, че дори експертите се затрудняват да обяснят защо.
През февруари доставките надхвърлят 3 млрд. евро, което е със 131% повече в сравнение с предходната година. Това се случва след още един скок от 137% през предходния месец. За сравнение, през януари 2022 г. Италия е изнесла стоки и услуги за около 1 млрд. евро за икономика № 2 в света.
Подобен бум би бил трудно обясним при нормални обстоятелства. Сега, когато войната в Украйна и сътресенията в снабдителните вериги нарушават традиционните търговски потоци, той е направо загадъчен.
Първо, разгледайте политиката. Италия може и да е единствената страна от Групата на седемте, която се е присъединила към огромния инвестиционен план на Китай - инициативата "Един пояс, един път", но икономическите ползи от подобен съюз от 2019 г. насам са ограничени.
Освен това отношенията вече бяха значително охладнели при министър-председателя Марио Драги. Неговият наследник, Джорджия Мелони, даде сигнал на американските официални лица, че ще се оттегли от спорното споразумение с Китай преди края на годината.
Данните са още по-загадъчни, тъй като се дължат на един много специфичен сектор - фармацевтичния. Или по-точно: "лекарствени продукти, състоящи се от смесени или несмесени продукти за терапевтична или профилактична употреба".
Износът на тази група продукти нарасна до 1,84 млрд. евро през февруари от 98,5 млн. евро година по-рано. Те съставляват почти две трети от целия италиански износ за Китай.
Движещата сила е бясното търсене в Китай на UDCA – урсодезоксихоловата киселина, използвана най-вече в чернодробните лекарства, за който неоснователно се твърди, че помага за предотвратяване на Covid. Така че внезапният край на китайската стратегия за нулево разпространение на Covid и последвалото мълниеносно разпространение на вируса в цялата страна може да стоят зад бума на износа, въпреки че по-голямата част от населението на Китай изглежда е било заразено с Covid през декември и януари, което означава, че то би се възстановило преди италианският износ да започне да нараства.
Но търсенето на UDCA само по себе си не обяснява пика на износа.
Industria Chimica Emiliana, италианската компания, която е най-големият интегриран производител на UDCA и продукти с жлъчни киселини в света, има годишни продажби от около 300 млн. евро, което е само малка част от скока в италианския фармацевтичен износ за Китай.
Към несигурността се прибавя и фактът, че най-новите китайски данни не дават достатъчно доказателства, че тези продукти пристигат масово. Като се има предвид времето за доставка, лекарствата - каквито и да са те - би трябвало да са стигнали до Китай, за да бъдат отчетени в данните за търговията през април, но не се наблюдава промяна.
Едно от обясненията може да бъде промяната в регионалната търговия.
"Вероятно става дума за търсене на лекарства от Китай", казва Питър Черети, директор в Eurasia Group, който е проучвал въпроса. "По-големите италиански фармацевтични производители изпращат колкото се може повече продукти, произведени в Италия. А може би някои от тях пренасят в Италия и лекарства, произведени в Германия и други страни от Европейския съюз, за реекспорт към Китай."