Вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос заяви, че банковият сектор "преминава през период на много голяма несигурност", който налага подход за политика на лихвените проценти от среща на среща без предварително ангажиране с конкретни действия.
"Ние сме отворени по отношение на бъдещето", заяви испанският банкер в интервю за Business Post, публикувано на уебсайта на ЕЦБ в неделя.
"Въпросът сега е как събитията в банковата система на САЩ и в Credit Suisse ще се отразят на икономиката на еврозоната", каза той. "През следващите седмици и месеци трябва да преценим дали те ще доведат до допълнително затягане на условията за финансиране."
Гиндос заяви, че основното безпокойство на ЕЦБ по отношение на финансовата стабилност след падането на Credit Suisse Group AG е положението на небанковите институции, които нарастват като дял от финансовата система в Европа и са поели много рискове във времето на много ниски лихвени проценти по отношение на ликвидността, кредитите и ливъриджа.
"Ние не сме надзорни органи на небанковите институции. Но небанковите институции са взаимосвързани с традиционните банки, върху които упражняваме надзор, и затова разглеждаме и този сектор", каза той.
Ситуацията е доста по-различна от финансовата криза през 2008 г., тъй като банките имат много по-добри капиталови и ликвидни позиции, значително над минималните изисквания, каза той.
На 16 март ЕЦБ се придържаше към насоките си и повиши лихвените проценти с половин процентен пункт. Тя не даде насоки за бъдещите си стъпки, което е отклонение от обичайната й практика на последните заседания, като добави, че несигурността, свързана със състоянието на банковия сектор, "засилва" нейния подход, зависещ от данните.
Гиндос заяви, че иска "своевременно" връщане към целта на ЕЦБ за 2% инфлация.
"Знаем, че това не може да стане утре, но трябва да е в рамките на нашия прогнозен хоризонт, който е за период от две години", каза той, като добави, че "траекторията на инфлацията е много по-важна от това просто да се докосне целта от 2%".
Общата инфлация в еврозоната ще намалее доста бързо през следващите шест-седем месеца, тъй като ще се проявят базови ефекти, каза той, като отбеляза, че роля ще изиграят спадащите цени на енергията, намаляването на пречките в предлагането и забавеното въздействие на повишаването на лихвените проценти.
"Положително оценявам спада на общата инфлация, но трябва много внимателно да разгледаме развитието на базисната инфлация", каза Гиндос. "За да постигнем целта си, базисната инфлация също трябва да започне да се забавя."
Данните за март, които ще бъдат представени в петък, вероятно ще покажат, че базисната инфлация - която изключва променливите елементи като цените на храните и енергията - е достигнала нов рекорд за цялата евроиндустрия през този месец, въпреки че общата инфлация е на път рязко да спадне.
"Много е трудно да се постигне устойчиво приближаване към целта от 2% без ясно изразено понижение на базисната инфлация", каза Гиндос.