Ограничаването на цените на енергоносителите в отговор на скока им след нахлуването на Русия в Украйна може да предизвика инфлация в други сектори, като стимулира потребителските разходи, заяви Катрин Ман от Комитета по парична политика на Английската централна банка.
С ограничаването на цените на енергията за потребителите "ние на практика механично намалихме темповете на инфлация", заяви тя по време на дискусия в рамките на годишната конференция на Американската икономическа асоциация в Ню Орлиънс.
"Ограниченията на цените на енергията позволяват преориентиране на разходите към останалите продукти от потребителската кошница и по този начин потенциално по-висока инфлация, отколкото иначе би имало при всички тези други продукти", каза Ман. "Това е нещо, което разглеждаме внимателно."
"Какво ще се случи, когато ограниченията бъдат премахнати?", попита тя. "Ще се възстанови ли инфлацията? Какви ще бъдат цените на енергията по това време? Не знаем."
Ман говори и за глобалното изменение на климат, като потвърди, че регулаторните политики, насочени към намаляване на емисиите, биха имали потенциала да променят икономическата среда през следващите десетилетия.
В дългосрочен план, според Ман, икономиките могат да увеличат производството и потреблението си, но да намалят емисиите чрез ефективност и иновации. Тя също така подчерта, че централните банки имат ограничена роля по отношение на изменението на климата.
"Отправната точка е, че ние сме централни банки и не можем да решим проблема с изменението на климата", каза Ман, въпреки че длъжностните лица трябва да реагират на "политиките за постигане на нулева нетна стойност", които "ще повлияят на макросредата, в която функционира паричната политика".
Централната банка на Обединеното кралство повиши лихвените проценти девет пъти от декември 2021 г. насам, за да потисне инфлацията, която миналата година достигна четиригодишен връх. Макар че BOE очаква инфлацията да се понижи рязко тази година от върховата стойност от 11,1 %, политиците са разделени по въпроса колко още трябва да се повишат лихвените проценти.
Единствено Ман в деветчленния Комитет по парична политика гласува за увеличение със 75 базисни пункта през декември, когато останалите членове на комитета се обявиха за повишение с половин пункт. Други двама служители не искаха промяна.
Инвеститорите, които само допреди няколко седмици бяха включили в цената си още едно повишение с половин пункт през февруари, започват да намаляват очакванията си. Паричните пазари посочват, че увеличението с четвърт пункт е сигурно, а това с още половин пункт - не толкова.
Протоколът от последното заседание показва, че мнозинството от членовете на Комитета смятат, че "пазарът на труда остава затегнат и са налице данни за инфлационен натиск върху вътрешните цени и заплатите, които биха могли да свидетелстват за по-голяма устойчивост и по този начин да оправдаят по-нататъшна решителна реакция на паричната политика".