Централните банки изкупуват злато с най-бързи темпове от 1967 г. насам, като анализаторите посочват Китай и Русия като големи купувачи, което показва, че някои държави искат да диверсифицират резервите си, за да се откажат от долара.
Данните на Световния съвет по златото, група, финансирана от индустрията, показват, че търсенето на благородния метал е надхвърлило всички годишни стойности през последните 55 години. Оценките от миналия месец също така са много по-големи от официалните данни на централните банки, което предизвика спекулации в индустрията относно самоличността на купувачите и техните мотиви, пише FT.
Бягството на централните банки към златото "би подсказало, че геополитическият контекст е на недоверие, съмнение и несигурност", след като САЩ и техните съюзници замразиха доларовите резерви на Русия, заяви Ейдриън Аш, ръководител на изследователския отдел на BullionVault, пазар за злато.
Последният път, когато се наблюдаваше такова ниво на покупки, бе исторически повратен момент за световната парична система. През 1967 г. европейските централни банки закупиха огромни количества злато от САЩ, което доведе до изчерпване на цената и срив на Лондонския златен пул от резерви. Това ускори окончателния крах на системата Бретън Уудс, която обвързваше стойността на щатския долар с благородния метал.
Миналия месец Световният съвет по златото изчисли, че официалните финансови институции в света са закупили 673 тона. А само през третото тримесечие централните банки са купили почти 400 тона злато, което е най-големият тримесечен подем, откакто през 2000 г. започнаха да се водят тримесечни отчети.
Консервативните оценки на Съвета надхвърлят отчетените покупки на МВФ и от отделните централни банки, които възлизат на 333 тона за деветте месеца до септември.
По официални данни покупките през третото тримесечие са водени от Турция с 31 тона, като златото е достигнало около 29% от общите ѝ резерви. След нея се нарежда Узбекистан с 26 тона, а през юли Катар прави най-голямото си месечно придобиване от 1967 г. насам.
Разминаването между оценките на Световния съвет по златото и официално обявените данни, следени от МВФ, може да се обясни отчасти с това, че правителствените агенции, освен централните банки в Русия, Китай и други страни, могат да купуват и държат злато, без да го отчитат като резерви.
Китайската народна банка (PBoC) съобщи по-рано този месец, че през ноември е направила първото си увеличение на златните си запаси от 2019 г. насам - с 32 тона на стойност около 1,8 млрд. долара. И все пак от златната индустрия твърдят, че китайските покупки почти със сигурност са по-големи.
Марк Бристоу, главен изпълнителен директор на Barrick Gold, втората по големина златодобивна компания в света, заяви, че Китай е купил тонове злато - близо 200, и това става ясно от разговорите му с многобройни източници.
Ники Шийлс, стратег по металите в MKS PAMP, компания за търговия с благородни метали, добави, че цените на златото щяха да бъдат с около 75 долара по-ниски през ноември, ако PBoC беше закупила само 32 тона. Цените на златото се търгуваха до 1787 USD за тройунция през ноември и оттогава се повишиха над 1800 USD.
За Русия санкциите създадоха значителни проблеми за златодобивна ѝ промишленост - най-голямата в света след Китай - при продажбите в чужбина. Тя произвежда около 300 тона всяка година, но има вътрешен пазар само за 50 тона, според MKS PAMP.
В същото време западните правителства са замразили 300 млрд. долара от руските валутни резерви чрез санкции, което според Шийлс е накарало държавите извън Запада да се запитат: "Трябва ли да имаме експозиция към толкова много долари, когато САЩ и западните правителства могат да ги конфискуват по всяко време?"
Руското изкупуване на злато повтаря практиката на Южна Африка по време на санкциите от ерата на апартейда, която подкрепяше местния добив, като купуваше жълтия метал в местна валута, казва Аш.
"При ограниченията на износа би било логично руската централна банка да купува", казва Джовани Стауново, анализатор на суровини в UBS.
Централната банка на Русия спря да съобщава месечни данни за резервите си скоро след началото на войната. Нейни представители отхвърлиха предположението, че тя купува злато.
"Нашите златни и валутни резерви са достатъчни. Нямаме конкретна задача за натрупване на златни и валутни резерви", заяви управителят на централната банка на Русия Елвира Набиулина в средата на декември.
И все пак служителите на банката отдавна отдават стратегическо значение на увеличаването на златните резерви; през 2006 г. централната банка заяви, че е желателно златото да съставлява 20-25% от наличностите ѝ - през февруари 2022 г., когато тя за последен път публикува статистическите си данни, златото съставляваше 20,9%. По данни на швейцарската частна банка Julius Baer тя е намалила притежаваните от нея американски държавни ценни книжа до едва 2 млрд. долара от над 150 млрд. долара през 2012 г., като същевременно е увеличила златните си резерви с повече от 1350 тона на стойност почти 80 млрд. долара по текущи цени.
Карстен Менке, ръководител на отдел "Изследвания от следващо поколение" в Julius Baer, смята, че покупките от Русия и Китай показват нарастващо нежелание на държавите да разчитат на зелените пари.
"Посланието, което тези централни банки изпращат, като влагат по-голям дял от резервите си в злато, е, че те не искат да зависят от щатския долар като основен резервен актив", каза Менке.
Някои представители на бранша спекулират, че правителствата на страните от Близкия изток използват приходите от износ на изкопаеми горива, за да купуват злато, най-вероятно чрез държавните инвестиционни фондове.
През следващите месеци ще се провери дали рекордните покупки от централните банки са били опортюнистичен порив при спада на цените на златото, или по-скоро структурна промяна.
Дори след като цените се възстановиха до около 1800 долара за тройунция, малцина са склонни да се обзаложат, че тенденцията към диверсификация на резервите на централните банки скоро ще се промени.
Бернар Дахда, старши анализатор по суровините във френската инвестиционна банка Natixis, заяви, че деглобализацията и геополитическото напрежение означават, че стремежът на централните банки извън Запада да диверсифицират резервите си от щатския долар е "тенденция, която няма да се промени поне десетилетие".