Дълговите пазари през 2022 г. преминаха под знака на изключителна волатилност, породена най-вече от драстичното покачване на лихвените проценти от страна на централните банки, което доведе до сериозни загуби за инвеститорите. Покачването на доходностите доведе до спад на средносрочни и дългосрочните облигации и между 15% и 25% загуби за бенчмарковите бондове по света. Централните банки вече не стоят като основни купувачи на дълговите пазари и въпреки че правителствата трудно смилат този факт, ще трябва максимално да ограничат популистките си действия. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител направление „Търговия с дългови ценни книжа“ в Deltastock, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова.

Борбата срещу инфлацията на централните банки от началото на 2022 г. и нуждата от рязко вдигане на лихвите до повече от очакваното доведе пряко до рязкото покачване на доходността. От своя страна войната на Русия в Украйна също имаше своя ефект - банките самодоволно очакваха в края на 2021 г. инфлацията да се окаже преходна, но свързаното с конфликта покачване на цените на енергийните ресурси само допринесе за инфлацията, коментира Търпанов. Централните банкери се забавиха с действията си, като искаха да видят какви ще са ефектите от конфликта върху световната икономика.

"Получи се много интересен танц между централните банки и инвеститорите под ритъма на това кое ще има превес - очакванията за рецесия или очакванията за още по-висока инфлация."

На този етап изглежда, че отрицателните лихви са безвъзвратно в миналото и дори много негативни сценарии за растежа през 2023 г. и по-дълбока рецесия няма да накарат банките да се върнат към тях, каза Търпанов. Този инструмент доведе до повече изкривявания по пазара, отколкто до неговото оздравяване, добави той.

При добра ликвидност шоковото покачване на доходностите по облигациите може да ги направи атрактивни за инвеститорите през 2023 г., но трябва да се внимава доколко централните банки ще продължат като темп на повишаването на лихвите и докъде ще продължат да се покачват доходностите, предупреди Търпанов.

"Основният проблем за централните банки в момента е пазарът на труда, от който идва "лепкавата" инфлация - ако те продължат с това, което заявиха, а особено през последния месец бяха изключително агресивно настроени, може да видим още малко болка и загуби."

Въпреки че намалиха темпа на покачване, централните банки остават твърди за вдигането на лихвите като доказаха това с безпрецедентните поредни увеличения с 0.75% и 0.5%. Това трябва да е сериозно предупреждение за инвеститорите, някои от които все още очакват банките да започнат понижения след средата на 2024 г., предупреди Търпанов.

Годината за българския дълг беше трудна - след няколко добри вътрешни аукциона беше изпуснат момент за по-евтино международно финансиране след началото на войната, като през септември се наложи емитиране на дълг на по-висока лихва. Несигурната среда и политическата криза доведоха до повишаване на рисковата премия, която изискваха инвеститорите дори на вътрешния пазар, каза Търпанов.

"За 2023 г. всичко зависи от това дали ще съумеем бързо да направим правителство, дали ще успеем да се отърсим от тези изключително смущаващи популистки искания на немалка част от партиите. Ако съумеем бързо да направим правителство, ако то е наистина решително за двете основни икономически и геополитически цели - Шенген и еврозоната - българският дълг в някакъв момент ще бъде атрактивен."

Въпреки негативните тенденции на пазарите, след обявеното влизане в еврозоната на Хърватия дългът на страната има едно от най-добрите представяния в региона, даде за пример Търпанов.

"Ако имаме ясен път за еврозоната през 2024 г., рисковата премия, която ще изискват от нас и вътрешни и външни инвеститори, ще бъде доста по-ниска."

Как ще се отрази началото на свиването на баланса от 5 трилиона евро на Европейската централна банка и има ли опасност от нова дългова криза в периферията на еврозоната може да гледате във видеото.

Разговорът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.