Китай може да е създал капан за себе си с кредитирането на Африка

Огромните китайски заеми за Африка създадоха дилема, при която Китай ще се бори да си възвърне парите, като същевременно запази имиджа си на приятел на развиващите се страни, твърдят изследователи от Chatham House.

Според нов доклад на базирания в Лондон мозъчен тръст, външният дълг на Африка е нараснал пет пъти до 696 млрд. долара между 2000 г. и 2020 г., като 12% от него се падат на китайските кредитори.

Макар че китайското кредитиране на Африка е критикувано от САЩ и други западни държави като непрозрачно и целящо да изземе африканските активи, предлагани като обезпечение, изследователите твърдят, че случаят не е такъв.

"Далеч от сложна стратегия за експроприация на африкански активи, разточителното китайско кредитиране в ранните си фази може да е създало дългов капан за Китай - дълбоко обвързвайки го с непреклонни и все по-настойчиви африкански партньори", казват изследователите.

Китай е голям кредитор на Замбия, например, която не е изплатила дълга си. Той е предоставил заеми и на други африкански държави, които се борят да изпълнят дълговите си задължения, включително Ангола, Етиопия, Кения и Република Конго.

Икономическите последици от пандемията и нахлуването на Русия в Украйна подкопаха способността на много африкански държави да обслужват държавните си дългове.

Според критериите на Световната банка и Международния валутен фонд континентът се насочва към криза на изплащане, като 22 от 54 държави са изложени на риск от т.нар. дългови затруднения.

Най-големите африкански длъжници към Китай:

• Ангола - 42,6 млрд. долара
• Етиопия - 13,7 млрд. долара
• Замбия - 9,8 млрд. долара
• Кения - 9,2 млрд. долара

Китай е критикуван за възприеманата от него липса на ангажираност в глобалните усилия за намаляване на дълговата тежест на развиващите се страни; министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън многократно е заявявала, че Пекин се е превърнал в най-голямата пречка за постигане на напредък.

Хосе Фернандес, заместник-секретар по въпросите на икономическия растеж, енергетиката и околната среда в Държавния департамент на САЩ, заяви в интервю миналата седмица, че Китай трябва да бъде по-прозрачен по отношение на дълговете, които африканските държави му дължат. 

Обезпокоени от неспособността на много държави да изплащат заемите си, китайските институции през последните години са намалили размера на кредитите, които ще предоставят на Африка, заявиха от Chatham House.

Новите китайски заеми за африканските правителства са намалели от пика през 2016 г. от 28,4 млрд. долара до 8,2 млрд. долара през 2019 г. и едва 1,9 млрд. долара през 2020 г., по време на пандемията от коронавирус, твърдят изследователите.

"Подходът на Китай към африканския дълг е динамично променящ се, като моделите на китайското инфраструктурно кредитиране в Африка преминават от разточителство, основано на ресурсите, към по-пресметливо вземане на бизнес или геостратегически решения", казват изследователите от Chatham House в доклада, озаглавен "Реакцията на дълговите проблеми в Африка и ролята на Китай".

"В повечето случаи образът на Китай като хищен кредитор, който се стреми да експроприира африканските икономически активи, не се потвърждава", пишат те.

Все пак има индикации, че Китай може да е отпуснал парични заеми на малката държава от Африканския рог Джибути, за да си осигури политическо влияние, казват те. Между 2012 г. и 2020 г. Китай е предоставил на Джибути 1,4 млрд. долара под формата на инвестиции и заеми за инфраструктура.

Китай също така е установил военен аванпост само на шест мили от американската база в Джибути, която се намира на Баб-ел-Мандеб - тесен проток, през който преминават около 30% от световното корабоплаване по пътя си към Червено море и Суецкия канал.

"Джибути предлага ясна илюстрация на напрежението между отпускането на заеми на определени африкански държави, които вероятно ще имат затруднения с изплащането им в бъдеще, и геостратегическия императив за изграждане и поддържане на влияние", заявиха от Chatham House. "Джибути е в затруднено положение по отношение на дълга, но страната може да е твърде важна за Китай, за да позволи тя да не изпълни задълженията си."

Сега Китай е изправен пред дилемата дали да настоява за правата си, за да получи плащания, или да възприеме по-сговорчив подход, за да запази политическите си отношения, казват изследователите.

Дилемата на Китай

Макар че първоначалният инстинкт на Китай е бил да се опита да реши проблемите с изплащането на дълга на двустранно ниво, той все повече се включва в многостранни преговори и ще трябва да продължи да го прави, ако иска да има най-голям шанс да получи обратно парите си, казаха те.

"В крайна сметка Китай може да почувства, че трябва да стане по-силен в изтръгването на плащания чрез едностранни действия", заявиха от Chatham House. "Това би било особено вредно, ако Китай прибегне до присвояване на значителни активи като пристанища, железопътни линии или енергийни мрежи в отговор на неизпълнение на задълженията - визията за "дипломация на дълговия капан" не е невъзможна, но е трудно да се надценят стратегическите и политическите разходи, които това би донесло." 

Още по темата

Вашингтон вече копира Пекин в Африка, но едва ли ще измести Китай от континента

Китай ще опрости някои заеми в Африка и предлага финансиране за още $10 млрд.