Турската инфлация се забави за първи път от повече от година и половина, въпреки че мерките за съживяване на икономиката преди изборите през 2023 г. може да я задържат висока за известно време.
През ноември потребителските цени се повишиха с 84,4% на годишна база, което е спад от 85,5% през предходния месец, според данни, публикувани днес. Средната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, беше за 84,8%.
Статистическият ефект от високата база година по-рано и двата месеца на относителна стабилност на турската валута започват да спомагат за ограничаване на нарастването на разходите, въпреки че инфлацията остава близо до най-високата от 1998 г. насам. На месечна база цените през ноември нараснаха с 2,9%.
Тази година инфлацията достигна най-високото си равнище, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган пое властта преди почти две десетилетия, след като Турция започна да провежда политика, която дава приоритет на икономическия растеж и евтиното кредитиране за сметка на лирата и ценовата стабилност. Длъжностните лица обвиняват за по-бързото нарастване на цените високите разходи за суровини, отчасти причинени от нахлуването на Русия в Украйна, и други външни фактори.
Какво казва Bloomberg Economics:
"Експанзионистичните политики преди изборите през следващата година ще налеят масло в огъня. За да бъдат нещата още по-лоши, рисковете са и в посока нагоре: неотдавнашното забавяне на икономиката може да предизвика още по-големи фискални стимули от страна на политическото ръководство, което да стимулира допълнително търсенето и ръста на цените."
- Селва Бахар Базики, икономист.
Макар че инфлацията достига своя връх по-късно от първоначално очакваното от властите, Ердоган повтаря неконвенционалното си виждане, че по-ниските разходи по заемите са в състояние да облекчат цените. Той оказва натиск върху централната банка да намали референтния си лихвен процент до едноцифрено число - цел, която тя постигна с четвъртото си поредно намаление в края на ноември, с което основният лихвен процент достигна 9%.
В резултат на това Турция има един от най-дълбоките отрицателни лихвени проценти в света, коригиран спрямо цените. Но президентът, самоопределящ се като "враг" на лихвените проценти, вече даде знак, че страната ще се придържа към подхода на ултрахлабава парична политика.
Основни ръстове
Дългосрочните щети от кризата може да се дължат на начина, по който тя изкривява ценовите очаквания. Проучване на централната банка, проведено през ноември, установи, че респондентите очакват инфлацията да бъде 68% в края на 2022 г. и почти 21% за две години напред.
Централната банка има по-оптимистична оценка. Тя прогнозира, че потребителската инфлация в края на тази година ще бъде около 65% - 13 пъти по-висока от официалната ѝ цел.
Управителят Сахап Кавчоглу заяви, че намаляването на лихвите е в отговор на признаците за забавяне на икономическия растеж. Той разчита на редица косвени мерки, за да контролира ръста на кредитите и да насърчи по-широкото използване на лирата.
Потребителските цени могат отново да бъдат подложени на натиск, ако властите разгърнат повече стимули преди изборите, които ще се проведат след месеци. Очаква се през декември да бъде обявено дългоочакваното увеличение на минималната работна заплата.
"Въпреки че годишната инфлация ще се забави поради базови ефекти - свързани със спада на лирата преди година - основните тенденции остават обезпокоителни", заяви Марек Дримал, стратег в Societe Generale. "Не очакваме инфлацията да се върне близо до целта на централната банка в нашия прогнозен хоризонт."