Годишната инфлация в Турция се ускори за 17-и пореден месец през октомври, като бе предизвикана от рязкото повишаване на цените на храните и високите енергийни разходи и достигна вероятния си връх през двете десетилетия на управление на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Потребителските цени се повишиха с 85,5% на годишна база през миналия месец, сочат официалните данни от четвъртък, което е малко по-ниско от медианната прогноза в проучване на Bloomberg. Месечната инфлация беше 3,54%, също малко по-ниска от прогнозата в отделно проучване.
Годишната инфлация за храните и безалкохолните напитки, които съставляват около една четвърт от потребителската кошница, беше 99,1% през миналия месец, което е увеличение спрямо 93,1% през септември.
Политиците обвиняват за инфлацията високите цени на суровините, отчасти предизвикани от руската инвазия в Украйна, както и други външни фактори. По-малко признато е въздействието на неортодоксалната икономическа политика на Ердоган, който отхвърля повишаването на лихвените проценти за ограничаване на инфлацията.
Така наречената базисна инфлация, която изключва променливите елементи като храните и енергията, беше 70,5%, в сравнение с 68,1% през септември.
Официалната инфлация в момента е 17 пъти по-висока от целта на централната банка. Междувременно в Истанбул, най-населеният и богат град в Турция, годишната инфлация на дребно се покачи до 109% през миналия месец.
Ердоган твърди - в противоречие с учебниците по икономика - че високите разходи по заемите ще доведат до висока инфлация. В края на миналата година той представи т.нар. модел на новата икономика, който дава приоритет на растежа чрез увеличаване на износа и инвестициите и създаване на нови работни места.
Под натиска на президента, който се стреми към едноцифрени стойности на инфлацията до края на тази година, централната банка предприе последователни намаления на лихвените проценти, като за последен път намали основния лихвен процент до 10,5% през октомври. Това икономическо мислене все още не е показало резултати.
Цикълът на облекчаване се отрази и на лирата, която тази година е поевтиняла с повече от 28% спрямо долара. Банката сигнализира, че най-вероятно ще направи още едно намаление на следващата си среща за определяне на лихвените проценти този месец.
В последния си тримесечен доклад за инфлацията, представен миналата седмица, централната банка повиши прогнозата си за инфлацията в края на годината до 65,2% спрямо 60,4% през юли. А управителят на централната банка Сахап Кавчоглу заяви, че са били "неуспешни" в борбата с инфлацията. Въпреки това действащите политики и по-нататъшните решения ще помогнат за контролиране на цените, каза той.
Вместо на по-високи лихвени проценти централната банка заложи на серия от мерки, насочени към банковия сектор, за да контролира на микроравнище растежа на кредитите и да стимулира по-широкото използване на лирата в рамките на стратегия, наречена "лирализация". Миналата седмица Кавчоглу заяви, че подобни макропруденциални мерки ще спомогнат за нормализиране на ценовото поведение.
Паричният орган също така многократно предупреди търговските кредитори да се въздържат от размиване на въведените регулации и заяви, че на хоризонта може да се появят още правила.
Ердоган, който се стреми към нов президентски мандат на изборите, насрочени за юни следващата година, се опита да успокои избирателите, че инфлацията ще започне да намалява през първото тримесечие на следващата година. Той също така обеща, че правителството ще коригира тежестта на по-високите разходи за живот със значително повишаване на минималната работна заплата, достъпни жилища и евтини кредити.
"Те постоянно повдигат въпроса за инфлацията, ще говорим за това след Нова година", каза Ердоган в телевизионно интервю в сряда вечерта, като повтори, че ще бъдат намалени както лихвеният процент, така и инфлацията.