Световната икономика е изправена пред редица бурни предизвикателства. Инфлацията, която е по-висока от наблюдаваната от няколко десетилетия, затягането на финансовите условия в повечето региони, нахлуването на Русия в Украйна и продължаващата пандемия от COVID-19 - всички те натежават върху перспективите. Това се казва в доклада на Международния валутен фонд “Световна икономическа перспектива“, оповестен днес.
Нормализирането на паричната и фискалната политика, които оказаха безпрецедентна подкрепа по време на пандемията, охлажда търсенето, тъй като създателите на политиката се стремят да понижат инфлацията до целевите равнища. Но все по-голяма част от икономиките са в процес на забавяне на растежа или на пълно свиване. Бъдещото състояние на световната икономика зависи в голяма степен от успешното калибриране на паричната политика, хода на войната в Украйна и възможността за допълнителни смущения в предлагането, свързани с пандемията, например в Китай. Прогнозите са глобалният растеж да се забави от 6% през 2021 г. до 3,2% през 2022 г. и 2,7% през 2023 г. Това е най-слабият профил на растежа от 2001 г. насам, с изключение на глобалната финансова криза и острата фаза на пандемията от COVID-19, и отразява значителните забавяния за най-големите икономики: свиване на БВП на САЩ през първата половина на 2022 г., свиване на еврозоната през втората половина на 2022 г. и продължителни огнища на COVID-19 и блокиране на производството в Китай с нарастваща криза в сектора на недвижимите имоти.
Около една трета от световната икономика е изправена пред две последователни тримесечия на отрицателен растеж. Прогнозите са глобалната инфлация да се повиши от 4,7% през 2021 г. до 8,8% през 2022 г., но да спадне до 6,5% през 2023 г. и до 4,1% през 2024 г. Изненадите от повишение на инфлацията са най-разпространени сред развитите икономики, с по-голяма вариативност в икономиките с възникващи пазари и развиващите се икономики.
Пътищата на политиката в най-големите икономики може да продължат да се разминават, което да доведе до по-нататъшно поскъпване на щатския долар и трансгранично напрежение. По-големи сътресения в цените на енергията и храните може да доведат до по-дълго задържане на инфлацията. Затягането на условията за финансиране в световен мащаб може да предизвика широко разпространени дългови затруднения на нововъзникващите пазари. Спирането на доставките на газ от страна на Русия може да потисне производството в Европа. Възобновяване на болестта COVID-19 или нови глобални здравни страхове могат допълнително да забавят растежа. Задълбочаване на кризата в сектора на недвижимите имоти в Китай може да се разпространи върху вътрешния банков сектор и да се отрази тежко на растежа в страната, като има отрицателни трансгранични последици. А геополитическата фрагментация може да възпрепятства търговията и капиталовите потоци, което допълнително ще затрудни сътрудничеството в областта на политиката за климата. Балансът на рисковете е твърдо насочен надолу, като вероятността глобалният растеж за една година напред да спадне под 2% е около 25 %.
Отстраняването на тези рискове започва със запазване на курса на паричната политика за възстановяване на ценовата стабилност. Приоритет на фискалната политика е защитата на уязвимите групи чрез целенасочена краткосрочна подкрепа за облекчаване на тежестта на кризата с разходите за живот, която се усеща в целия свят. Но цялостната й позиция трябва да остане достатъчно строга, за да се запази целевата насоченост на паричната политика. Решаването на проблема с нарастващия държавен дълг, причинен от по-ниския растеж и по-високите разходи по заемите, изисква значително подобряване на рамката за преструктуриране на дълга. В условията на затягане на финансовите условия макропруденциалните политики следва да продължат да предпазват от системни рискове. Засилването на структурните реформи за повишаване на производителността и икономическия капацитет ще облекчи ограниченията в предлагането и по този начин ще подпомогне паричната политика в борбата с инфлацията. Политиките за ускоряване на прехода към "зелена" енергия ще доведат до дългосрочни ползи за енергийната сигурност и за разходите, свързани с продължаващото изменение на климата.
И накрая, успешното многостранно сътрудничество ще предотврати фрагментацията, която може да обърне в обратна посока постигнатото икономическо благосъстояние в резултат на 30-годишната икономическа интеграция.