Европейската централна банка засилва дискусиите с ръководителите на банките относно готовността им за потенциален ръст на фалитите на компании и намаляване на ликвидността на енергийните пазари на фона на задълбочаващото се противопоставяне по отношение на доставките на руски газ, информира Bloomberg.
Според запознати, базираният във Франкфурт банков надзор е изпратил писмо до кредиторите миналия месец, в което ги е призовал да анализират въздействието на спирането на доставките на газ върху бизнеса си. Отговорите трябва да бъдат получени в средата на септември, а до края на този месец предстоят последващи разговори.
Усилията на Европа да предотврати пълномащабна енергийна криза бяха възпрепятствани този месец, след като в отговор на санкциите заради войната в Украйна Русия прекрати доставките по основния си газопровод Северен поток за региона. Банките са изправени пред нарастващи загуби с изострянето на енергийната криза, като плановете на много кредитори да върнат на инвеститорите си големи дивиденти след няколко години на криза могат да бъдат поставени под въпрос.
Отделно от това президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в петък, че в отговор на кризата паричната политика на институцията е "готова да предостави ликвидност на банките, а не на енергийните компании".
"В настоящата, много нестабилна среда е важно да се въведат фискални мерки за осигуряване на ликвидност на платежоспособните участници на енергийния пазар, по-специално на фирмите за комунални услуги", заяви тя на пресконференция в Прага.
Регулаторните органи настояват банките да се уверят, че разполагат с достатъчни резерви при необслужване на заеми, като идентифицират най-изложените си на риск клиенти, както и ефекта върху компаниите, които не са пряко засегнати от последиците от руската инвазия в Украйна.
Други области, които будят безпокойство, са слабо търгуваните енергийни деривати и концентрираните експозиции към търговци на енергия, въпреки че само по-малък брой банки са активни в тези области.
Андреа Енрия, който председателства Надзорния съвет на ЕЦБ, заяви по-рано тази година, че надзорният орган е поискал от отделните банки да преразгледат бъдещите си капиталови равнища, "за да включат достатъчно консервативни и актуализирани неблагоприятни макроикономически сценарии". Той сигнализира, че няма да има общи ограничения за изплащане на суми, каквито имаше в периода на икономическа несигурност при пандемията.
Марк Брансън, който оглавява германския регулаторен орган BaFin и участва в надзорния съвет на ЕЦБ, заяви тази седмица, че банките се нуждаят от достатъчни капиталови равнища, за да продължат да подкрепят кредитополучателите.
"Системата все още е стабилна", заяви Брансън на банкова конференция на Handelsblatt в сряда във Франкфурт. "И все пак в тези много динамични времена, когато не можеш да разбереш точно къде са рисковете и ситуацията се променя от седмица на седмица, се нуждаеш от първокласно управление на риска, но банките се нуждаят и от добре запълнени капиталови и ликвидни резерви и от благоразумен подход към тази капиталова и ликвидна ситуация."