Норвегия ще ограничи износа на електроенергия за Европа, ако нивата на водата в язовирите където има водноелектрически централи останат ниски, което е удар по надеждите, че скандинавската страна може да помогне за облекчаване на енергийните проблеми на своите съседи преди трудната зима, информира Reuters.
Под политическия натиск на високите цени на електроенергията на местно ниво - въпреки богатите хидроенергийни ресурси, в понеделник лявоцентристкото правителство на Норвегия реши да даде приоритет на пълненето на резервоарите си, когато водните им нива са под средните за сезона.
Норвегия е един от най-големите износители на електроенергия в Европа, като често я продава чрез кабели на Обединеното кралство, Германия, Нидерландия и Дания. Последният ход предвещава тежка зима за континента, който се бори с последиците за енергийните доставки от нахлуването на Русия в Украйна.
"Правителството ще гарантира, че имаме мерки, които дават приоритет на пълненето на нашите хидроенергийни резервоари и сигурността на доставките на електроенергия. Те ще ограничат износа, когато нивото на водата в резервоарите падне много ниско", заяви в понеделник пред политическите партии министърът на петрола и енергетиката на Норвегия.
Норвегия е изнасяла електроенергия през цялото лято, въпреки че водата в язовири е спаднала до исторически ниски нива след сухата зима и пролет.
По данни на Норвежката дирекция за водни ресурси и енергетика нивата на водата в южната част на Норвегия - където са разположени повечето от експортните кабели - са най-ниските от 1996 г. насам и възлизат на едва 49,3% при средна сезонна стойност от 74,4%.
Министърът заяви, че длъжностните лица ще вземат решение за точния механизъм през следващата седмица, но предположи, че когато нивата в резервоарите са под средното за сезона, износът ще бъде ограничен.
Той добави, че нормирането на електроенергията - първоначално за уличното осветление и планинските хижи - е възможно в Норвегия, макар и малко вероятно, въпреки че ситуацията е "напрегната".
Някои норвежки политици предложиха да се спре износът, докато не приключи енергийната криза, на фона на гнева от високите цени за местните потребители, въпреки че държавата печели рекордни суми от продажбата на енергия. Властите заявиха, че това не е възможно, тъй като Норвегия, въпреки че не е член на ЕС, е част от единния енергиен пазар в Европа и има двустранни споразумения, обхващащи електропроводите.
Докато в много европейски страни търсенето на електроенергия до голяма степен е или плато, или е намаляло от 1990 г. насам, вътрешното потребление на електроенергия в Норвегия се е увеличило с почти 25% за същия период, тъй като страната е ограничила използването на изкопаеми горива и е насърчила притежаването на електрически автомобили.
Други големи европейски износители на електроенергия, по-специално Франция, изпитват свои собствени производствени проблеми. Производството на електроенергия от големия парк от ядрени реактори на Франция е достигнало най-ниските си нива за няколко десетилетия поради проблеми, включително корозия в по-старите централи.
Перспективата за ограничаване на износа на електроенергия от Норвегия ще повдигне допълнителни въпроси относно сигурността на електроснабдяването в няколко държави през тази зима, включително и във Великобритания. Миналата година беше открит подводен електропровод между Великобритания и Норвегия с възможен капацитет за износ от 1,4 гигавата, което се равнява на 2-3% от очакваното британско търсене тази зима.
Анализатори от базираната в Обединеното кралство консултантска компания Aurora Energy Research заявиха, че на Великобритания може да се наложи да пусне в действие въглищни централи, които трябва да бъдат пенсионирани следващия месец, за да компенсира недостига на норвежки внос - ход, който вероятно ще доведе до още по-високи цени за потребителите.