Слабата крона оказва натиск върху централната банка за по-сериозна намеса

Отслабването на шведската валута засилва натиска върху Централната банка да направи повече за ограничаване на инфлацията, само седмица след като тя повиши основния си лихвен процент с най-много от две десетилетия насам.

Според индекса KIX на Шведската централна банка, кроната е втората най-слаба спрямо долара и еврото през тази година сред групата на 10-те най-търгувани валути, като се доближава до нива на слабост, невиждани от началото на пандемията.

Миналата седмица Riksbank вече ускори темпото на затягане, след поредица по-високи от очакваното стойности на инфлацията. Според Матиас Першон, главен икономист в Swedbank AB, с оглед на това, че спадът на валутата сега се отразява на нарастващия ценови натиск, нараства рискът централната банка да бъде принудена да свика непланирано заседание за по-нататъшно повишаване на лихвите.

"Ако кроната отслабне още повече и получим по-висока инфлация, те трябва да вземат предвид валутата и ще трябва да действат", заяви Першон, бивш ръководител на отдела за финансова стабилност на Riksbank, в интервю тази седмица. "Рискът е, че Riksbank да остане зад борда."

Макар че през последните години Швейцарската национална банка имаше навика да променя политиката си между планираните срещи, другите големи централни банки обикновено правят това рядко, освен в моменти на криза.

Шведската Riksbankсвика поредица извънредни заседания след избухването на пандемията в началото на 2020 г., но обикновено подобни случаи са много рядко срещани. Миналата седмица управителят Стефан Ингвес даде да се разбере, че коригирането на политиката извън календара на планираните заседания е стъпка, която банката обикновено предприема само при извънредни обстоятелства.

Той също така заяви, че валутният курс не е бил централна точка в решението на централната банка да повиши основния лихвен процент с половин пункт.

Този път Ингвес и колегите му побързаха да отхвърлят идеята, че валутната интервенция може да бъде вариант за справяне със слабостта на кроната, като същевременно изразиха лека загриженост за обменния курс.

Това е в контраст с 2015-2016 г., когато проблемът, с което се сблъскваха политиците, беше прекалено силната крона, която усложняваше усилията за повишаване на инфлацията до целевото равнище от 2%. Тогава Riksbank ясно изрази загрижеността си и предупреди, че може да се намеси на валутните пазари.

Освен продължаващите геополитически затруднения, през второто полугодие все още има значителна икономическа и пикова несигурност, така че е рано да се обявява дъно за акциите и следователно е трудно да се каже, че най-лошото за кроната е зад гърба ни. В същото време смятаме, че кроната може да се представи по-добре, когато настроенията се подобрят и се формира дъно при акциите. Просто все още не сме стигнали дотам.

"Предполагам, че ги пазят за времето, когато наистина ще са необходими, а не мисля, че все още са готови", казва Кристин Магнусон Бернард, главен изпълнителен директор на шведския пенсионен фонд AP1.

Въпреки това Кристин Бернард, която е обявена за потенциален кандидат за изпълнителния съвет на Riksbank, вижда риск по-агресивната политика на затягане, провеждана от Европейската централна банка, да принуди шведския ѝ колега да повиши лихвите по-бързо.  

"Riksbank не може да изостава твърде много, защото в противен случай ще се получи инфлация чрез валутния курс", каза тя. "Мисля, че това е реален риск”.