Индия трудно ще открадне инвестиции от Китай заради непоследователната си политика
Индия реагира на повишаването на световните цени на суровините, като неочаквано блокира износа на захар и пшеница, а някои очакват оризът да бъде следващият
16:30 | 3 юни 2022
Обновен: 18:06 | 3 юни 2022
Автор:
Зорница Крушарска
Индийският министър-председател Нарендра Моди често говори за "надеждни" вериги за доставки. По време на срещата на Г-20 миналата година той заяви, че глобалните вериги за доставки зависят от "доверието, прозрачността и сроковете". По подобен начин той призова Япония, Съединените щати и Австралия да се "доверят" на Индия като търговски партньор.
И той е прав: Единственият шанс на страни като Индия да привлекат от Китай вериги за създаване на стойност е да се съсредоточат върху устойчивостта и надеждността, пише Михир Шарма за Bloomberg.
Въпреки това действията на правителството на Моди сериозно подкопават аргументите му. Индия реагира на повишаването на световните цени на суровините, като неочаквано блокира износа на захар и пшеница, а някои очакват оризът да бъде следващият. Това са продукти, при които Индия играе важна роля на световните пазари, защото страната е вторият по големина износител на захар в света и вторият по големина производител на пшеница. Световните цени на пшеницата се повишиха с 6% след новината за забраната за износ от Индия.
Вярно е, че за Индия цените на храните са от особено значение. Тя е една от малкото страни в света, в които хранителните продукти съставляват повече от половината от индекса на потребителските цени. Ако не контролирате цените на храните, рискувате инфлационните очаквания да излязат извън контрол и да се стигне до години на макроикономическа нестабилност.
Но забраните за износ не са единственият начин за справяне с инфлацията при храните. Освен това, какво е оправданието за всички други антитърговски действия на Ню Делхи? Стоманодобивната промишленост на Индия все още не може да се съвземе от неочакваното и произволно увеличение на експортните данъци за готови стоманени продукти, наложено миналия месец. Цените на акциите на Tata Steel Ltd. спаднаха с 15%, а на Steel Authority of India Ltd - с още повече.
Произволът на индийската търговска политика е още по-очевиден в начина, по който правителството се отнася към хартиената промишленост на страната. След две години на глобално увеличение на цените, наскоро длъжностните лица обявиха, че целият внос на хартиени продукти занапред ще изисква "предварителна регистрация" - опасно близо до лиценз в стил 70-те години на миналия век. Правителството твърди, че това "ще допринесе много за насърчаване на "Make In India".
Така, вместо аргументи, които подробно описват как последователната търговска политика помага на производителността и инвестициите, оставаме с празни лозунги. Всяко лошо, антитърговско решение се представя като подкрепящо стремежите на Моди за "Make in India" или като необходимо за контролиране на инфлацията.
Търговската политика на Индия е не само непоследователна във времето, но и противоречива във всеки конкретен момент. Например производителите на стомана основателно се оплакват, че новите експортни данъци означават, че те няма да успеят да постигнат определените от правителството цели за износ в рамките на режима на стимулиращи субсидии, започнат още миналата година. В обобщение: Първо, правителството повиши митата за стоманата, след това субсидира износа и определи строги цели за стоманодобивната промишленост, а след това наложи експортен данък върху стоманените продукти, за да контролира цените на вътрешния пазар - всичко това само за няколко години.
Това, меко казано, не са решения, които изграждат доверие. Кой ще подпише дългосрочен договор за индийска стомана при такива обстоятелства? Индия не може да се надява да открадне инвестиции от Китай, докато търговската ѝ политика е толкова непредсказуема.
Нещо повече, индийският протекционизъм вреди не само на индийските производители, но и на целия свят. Както изтъкна колегата ми от Bloomberg Opinion Дейвид Фиклинг, глобалната мрежа за защита от глада зависи от това дали големите производители на храни в света, включително Индия, избягват смущения като забрани за износ. Ако Индия, която ще поеме председателството на Г-20 по-късно тази година, очаква да бъде третирана като световен лидер, трябва да започне да отчита глобалния ефект от политиката си.
Самият Моди е силно ориентиран към международното възприятие на Индия. И все пак собственото му правителство го принуждава да прави неудобни отстъпки. Миналата година той обеща, че Индия ще ваксинира света - само за да прекрати след това износа на ваксини, след като се появи вариантът "Делта". През април той обеща да "нахрани света", а в рамките на само няколко седмици след това правителството му спря търговията с пшеница.
Съдейки по думите му, Моди със сигурност разбира колко е важно доверието. Сега той просто трябва да изгради такова.