В началото на март, когато САЩ и техните съюзници отприщиха вълна от санкции срещу Русия, президентът Джо Байдън застана в Белия дом и заяви, че искат да нанесат "мощен удар по военната машина на Путин".
Но с наближаването на 100-ия ден от войната в Украйна тази машина все още е в пълна готовност. Русия е задвижвана от поток от парични средства, който може да достигне средно 800 млн. долара на ден през тази година - и това е само сумата, която получава за петрол и газ.
В продължение на години Русия действаше като огромен суровинен супермаркет, който продаваше това, от което ненаситният свят се нуждаеше: Не само енергия, но и пшеница, никел, алуминий и паладий. Нахлуването в Украйна накара САЩ и Европейския съюз да преосмислят тези отношения. Това отнема време, макар че тази седмица ЕС направи още една стъпка, като изработи компромисно споразумение за вноса на руски петрол, пише Bloomberg.
Русия далеч не е засегната от санкциите, които я превърнаха в парий в развития свят. Корпоративните гиганти избягаха, като много от тях се отказаха от активи за милиарди долари, а икономиката се насочва към дълбока рецесия. Но засега Путин може да пренебрегне тези щети, защото хазната му е препълнена с приходи от суровини, които станаха по-доходоносни от всякога благодарение на скока на световните цени, предизвикан отчасти от войната в Украйна.
Дори и някои страни да спрат или постепенно да прекратят покупките на енергия, приходите на Русия от нефт и газ ще бъдат около 285 млрд. долара през тази година, според оценки на Bloomberg Economics, базирани на прогнози на Министерството на икономиката. Това ще надхвърли цифрата за 2021 г. с повече от една пета. Ако се добавят и други суровини, това ще компенсира повече от 300 млрд. долара в чуждестранни резерви, замразени като част от санкциите.
Лидерите на ЕС знаят, че трябва да спрат да купуват от Русия и косвено да финансират опустошителна война на прага на Европа. Но при цялата тази амбициозност националните правителства също така знаят, че ще има последици за собствените им икономики.
Тази седмица те се съгласиха да продължат да прилагат частична забрана на руския петрол, проправяйки пътя за шестия пакет от санкции след седмици на пазарлъци и разделение.
"Винаги има политически ограничения за използването на санкции", казва Джефри Шот, старши научен сътрудник в института "Питърсън" във Вашингтон. "Искате да причините максимална болка на целта си и да сведете до минимум болката на избирателите си у дома, но за съжаление това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи".
В САЩ официалните лица обсъждат начини за засилване на финансовия натиск, като евентуално помогнат за налагане на таван на цената на руския петрол или наложат санкции на държави и компании, които все още търгуват с руски предприятия, на които са наложени ограничения. Подобни вторични санкции обаче предизвикват дълбоко разделение и рискуват да влошат отношенията с други държави.
САЩ вече забраниха руския петрол, но Европа бавно се освобождава от тази зависимост. Това дава на Москва време да намери други пазари - като например гигантите Китай и Индия - за да ограничи евентуалните щети върху приходите от износ и финансовия си резерв.
Това означава, че парите се вливат в сметките на Русия, а финансовите данни постоянно напомнят на Запада, че е необходима драматична промяна. По данни на Международната агенция по енергетика само приходите от износ на петрол са се увеличили с 50% спрямо предходната година. През първото тримесечие най-големите производители на петрол в Русия са реализирали най-високата си обща печалба от почти десетилетие насам, сочат оценките на базираната в Москва компания SberCIB Investment Research. А износът на пшеница продължава - на по-високи цени - тъй като санкциите срещу руското селско стопанство дори не се обсъждат, защото светът се нуждае от нейното зърно.
Излишъкът по текущата сметка - най-широкият измерител на търговията със стоки и услуги - се увеличи повече от три пъти през първите четири месеца на годината и достигна почти 96 млрд. долара. Тази цифра, която е най-високата поне от 1994 г. насам, отразява главно скока на цените на суровините, въпреки че спадът на вноса под тежестта на международните санкции също е фактор.
Рублата се превърна в още един символ, използван от Путин, за да демонстрира своята сила. След като Байдън я нарече "отломки", когато първоначално се срина в отговор на санкциите, оттогава тя е подкрепяна от Русия, за да се превърне в най-добре представящата се валута в света спрямо долара тази година.
Путин също така се опитва да използва позицията на Русия като суровинна суперсила. На фона на опасенията за недостиг на храни той заяви, че ще разреши износа на зърно и торове само ако санкциите срещу страната му бъдат отменени.
"Ако целта на санкциите е била да се спре руската армия, тя не е реалистична", казва Янис Клуге, старши сътрудник за Източна Европа и Евразия в Германския институт за международни отношения и сигурност в Берлин. "Тя все още може да финансира военните усилия, все още може да компенсира някои от щетите, които санкциите нанасят на населението ѝ".
Един от големите пропуски в санкциите срещу Русия е готовността на други държави да продължат да купуват петрол, макар и с отстъпка в някои случаи.
Индийските рафинерии закупиха повече от 40 млн. барела руски петрол между началото на инвазията в Украйна в края на февруари и началото на май. Това е с 20% повече от руско-индийските потоци за цялата 2021 г., според изчисления на Bloomberg въз основа на данни на търговското министерство. Рафинериите търсят частни сделки вместо публични търгове, за да получат руски барели по-евтино от пазарните цени.
Китай също укрепва енергийните си връзки със страната, като си осигурява по-евтини цени, купувайки петрол, който се избягва на други места. Китай увеличи вноса и води преговори за попълване на стратегическите си запаси от суров петрол с руски. А някои продавачи на руски нефт и въглища се опитаха да улеснят китайските купувачи, като разрешиха сделки в юани.
"По-голямата част от света не участва в налагането на санкции", казва Вутер Якобс, основател и директор на Центъра за стоки и търговия "Еразъм" към университета "Еразъм" в Ротердам. "Търговията ще продължи, нуждата от горива ще е налице" и купувачите в Азия или Близкия изток ще се активизират, казва той.
Що се отнася до природния газ, Русия има по-малко възможности за отклоняване на доставките, но страните, които са в края на газопроводите от Русия - някои от които минават през Украйна - също са в състояние на взаимна зависимост.
Около 40 % от нуждите на ЕС от газ се задоволяват от Русия и това ще бъде най-трудната връзка за блока, която трябва да бъде прекъсната. Европейските доставки дори скочиха през февруари и март, тъй като инвазията доведе до скок на цените в европейските газови хъбове, което направи покупките от руския "Газпром" по-евтини за повечето клиенти с дългосрочни договори.
Оттогава насам обемите са намалели благодарение на по-топлото време и рекордния приток на втечнен природен газ от САЩ и други страни. Имаше и прекъсвания заради военни действия, а самата Русия спря доставките за Полша, България и Финландия, които отказаха искането на Путин да плащат в рубли.
Дори когато ЕС намалява зависимостта си - според Германия тя е намаляла от 55% на 35% - на всяка крачка има усложнения. Няколко големи купувачи на руски газ са се постарали да продължат да купуват изключително важното гориво, а компании за комунални услуги като италианската Eni SpA и германската Uniper SE очакват доставките да продължат.
Въпреки че напредъкът е бавен, посоката е само към все повече ограничения. Дори и при несигурните срокове натискът върху руската икономика и финансите на Путин в крайна сметка ще се увеличи.
Енергийният сектор на страната се сблъсква и с редица други фактори извън търсенето - от ограниченията в корабоплаването и застраховането до слабото вътрешно търсене. Производството на петрол може да спадне с над 9% през тази година, а на газ - с 5,6%, според базовата прогноза на руското министерство на икономиката.
"В Кремъл има известен оптимизъм и дори изненада, че руската икономика не се е сринала от настъплението на санкциите", казва Татяна Станоева, основател на политическия консултант R.Politik. "Но ако погледнем две-три години напред, има много въпросителни за това как ще оцелеят енергийният и производственият сектор".