Протекционизмът в областта на храните се засилва в развиващите се страни, тъй като правителствата се опитват да запазят местните стоки, а последиците от това заплашват да се разпространят и в по-богатите икономики, пише Bloomberg.
Страните ограничават износа, за да се справят с високите цени, които се изостриха от войната в Украйна. Малайзия току-що обяви забрана за износ на пилешко месо, което предизвика недоумение в Сингапур, който получава една трета от доставките си оттам. Индия ограничи доставките на пшеница и захар, Индонезия ограничи продажбите на палмово масло, а някои други държави издадоха квоти за зърно.
Най-бедните страни са най-уязвими от рязкото покачване на цените на храните и недостига им, но и по-богатите икономики не са застраховани. Например през април почти 10 милиона британци намалиха потреблението на хранителни продукти на фона на кризата с разходите за живот. Ресторантите в САЩ намаляват размера на порциите си, а Франция обеща да издаде ваучери за храна на някои домакинства.
Около 30 държави са предприели мерки за ограничаване на износа на храни от началото на войната в Украйна, като земеделският протекционизъм е на най-високо ниво от кризата с цените на храните през 2007 и 2008 г., казва Сабрин Чудхури, ръководител на отдел "Стоки" във Fitch Solutions.
"Протекционизмът определено ще продължи през 2022 г. и ще се увеличи през следващите месеци, като ще изостри рисковете за продоволствената сигурност на най-уязвимите в света", каза тя.
Индексът на ООН за световните цени на хранителните продукти е скочил с над 70% от средата на 2020 г. и е близо до рекордни стойности, след като нахлуването в Украйна задуши износа на зърнени култури и разклати веригите за доставки. По-големият протекционизъм по отношение на храните може да доведе до още по-високи разходи, което допълнително ще намали покупателната способност на потребителите и ще създаде главоболия за централните банки, които се опитват да ограничат инфлацията, като същевременно поддържат растежа.
Рисковете са насочени към по-силно ограничаване на износа на селскостопански продукти в Азия, казва Сонал Варма, главен икономист в Nomura Holdings Inc. Това може да засили ценовия натиск в световен мащаб, каза тя.
Като последен пример за протекционистични мерки в региона, Индия ще ограничи износа на захар до 10 млн. тона за пазарната година, която продължава до септември. Това изглежда е твърде предпазливо, като се има предвид, че вътрешните наличности са в изобилие. Германският министър на земеделието заяви по-рано този месец, че той и колегите му от Г7 са обсъдили "със загриженост" стъпката на Индия за спиране на износа на пшеница и ограниченията на Индонезия върху палмовото масло.
Много ограничения
"Домакинствата с по-ниски доходи в Обединеното кралство и САЩ се борят да се изхранват", казва Соня Актър, доцент, специализирала в областта на селското стопанство в Lee Kuan Yew School of Public Policy в Сингапур. Повишаването на цените "ще засегне непропорционално бедните хора, които изразходват голяма част от доходите си за храна", каза тя.
Някои от най-важните основни продукти са станали много по-скъпи. Бенчмарк фючърсите на пшеницата се повишиха с близо 50% през тази година, палмовото масло поскъпна с почти 40%, а показателят на ООН за цените на млечните продукти се повиши с 14%.
Ограниченията на износа не са лоша новина само за страните вносителки. Те наказват и фермерите в страните производителки, като им пречат да се възползват от високите международни цени, казва Дейвид Адамсън, старши преподавател в Центъра за глобални храни и ресурси към Университета в Аделаида.
"Протекционизмът е най-лошото нещо за продоволствената сигурност, тъй като пречи на пазарите да работят за изглаждане на ситуацията", казва той.