При толкова много събития в световната икономика и на финансовите пазари силното поскъпване на долара напоследък привлече по-малко внимание, отколкото би се очаквало предвид историческия опит, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджския Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
На хартия поскъпването на валутата на най-устойчивата икономика в света би трябвало да подпомогне корекциите в световната икономика. То спомага за стимулиране на износа на по-слабите страни, като същевременно облекчава инфлационния натиск в САЩ чрез намаляване на цената на вноса.
Но при сегашните условия бързото поскъпване на долара крие опасности както за благосъстоянието на и без това разклатената световна икономика, така и за разстроените финансови пазари.
От началото на годината доларът е поскъпнал с около 10%, измерено чрез индекса на глобалната стойност на валутата DXY. В резултат на особено широкото движение, обхващащо валутите на преобладаващата част от икономиките, общото 12-месечно поскъпване от 16% доведе индекса до нива, невиждани от 20 години насам.
Три фактора са в сила: очакванията, че Федералният резерв на САЩ ще повиши лихвените проценти по-агресивно, отколкото другите централни банки в развитите страни; по-добрите икономически резултати на САЩ, които привличат капитали от останалия свят; и относителната привлекателност на финансовите пазари.
Засега политическата реакция по повод ситуацията, която намалява конкурентоспособността на САЩ и допринася за рекордния търговски дефицит, е слаба. В миналото подобно покачване на долара е заплашвало с търговски войни. Сега силният американски пазар на труда противодейства на потенциалните напрежения.
И все пак липсата на политически антагонизъм от страна на САЩ по отношение на възхода на долара не означава, че това е гладко плаване за глобалната икономическа и финансова стабилност. Рисковете са особено остри за онези развиващи се страни, които вече са изправени пред ясната и актуална опасност от кризи в икономиката, енергетиката, храните и дълга.
За повечето от тях поскъпването на долара се изразява в по-високи цени на вноса, по-скъпо обслужване на външния дълг и по-голям риск от финансова нестабилност. То оказва допълнителен натиск върху страните след опустошителните последици от Covid.
Загрижеността е особено остра за страните с ниски доходи, които са затруднени и от високата инфлация на храните и енергията. Кризата с разходите за живот тук е и заплаха от глад за най-уязвимите.
Въздействието върху развитите икономики е потенциално по-проблематично от прякото въздействие на поскъпването на долара върху тях. Освен че отслабва външните двигатели на растежа на тези икономики в момент на нарастваща стагфлация у дома, дестабилизираният развиващ се свят може да увеличи нестабилността на финансовите пазари, които и без това са изправени пред множество рискове.
Финансовите пазари вече трябваше да се ориентират в значителното нарастване на лихвения риск, дължащо се на трайно високата инфлация, която хвана Федералния резерв в крачка. В процеса на работа смущенията при държавните облигации се разпространиха и в други пазарни сегменти, тъй като започнаха да се засилват опасенията за затягане на финансовите условия. Сега пазарите трябва да се притесняват повече за забавянето на световния икономически растеж.
Начинът да се намалят рисковете, свързани с твърде бързото поскъпване на долара, е останалата част от света да напредва по-бързо със структурните реформи, които засилват растежа и производителността, подобряват възвръщаемостта на капитала и увеличават икономическата устойчивост.
В противен случай теоретичното обещание за организирано глобално приспособяване, включващо външно стимулиране на слабо представящите се страни, ще се превърне в предизвикателен източник на икономическа и финансова нестабилност.