Икономическата активност в Китай се сви рязко през април, тъй като вълната от затваряния в цялата страна представлява най-сериозното предизвикателство пред перспективите за растеж, откакто се появи Covid-19 преди повече от две години, пише Financial Times.
Продажбите на дребно, основният показател за потребителската активност в страната, който вече се свиваше през март, се понижи с 11,1% на годишна база. За сравнение прогнозите на икономисти, анкетирани от агенция Bloomberg, очакваха спад от 6,6%.
Индустриалното производство, което беше в основата на бързото икономическо възстановяване на Китай след първоначалния шок от Covid в началото на 2020 г. и се очакваше да нарасне леко въпреки неотдавнашните ограничения, спадна с 2,9% и регистрира първи спад от март 2020 г. насам.
Данните са най-яркият признак за нарастващите икономически загуби от подхода на Китай към коронавируса, който той се опитва да потуши чрез блокиране на градове, масови тестове и карантинни центрове. Елиминирането на инфекциите е приоритет за президента Си Дзинпин преди кандидатурата му за трети мандат тази година.
Стратегията за нулево разпространение на вируса през последните две години до голяма степен беше овладяна, но властите ескалираха драстично прилагането на стратегията през 2022 г. след избухването на огнище на силно заразния вариант Омикрон, съсредоточено главно около Шанхай, който беше блокиран в края на март.
Десетки градове и стотици милиони хора в цял Китай бяха поставени под пълно или частично блокиране като част от политиката, която се очаква да има дълбоки последици за глобалните вериги за доставки.
Икономиката на Китай вече беше подложена на натиск от кризата с ликвидността на силно задлъжнелите строителни предприемачи и от по-широкото забавяне на пазара на недвижими имоти, тъй като продажбите на жилища се сринаха.
През уикенда правителството на практика намали основните лихвени проценти по ипотечните кредити за нови заеми за първо жилище от 4,6% на 4,4%, което е последната от поредицата мерки за облекчаване, целящи да подкрепят един от най-важните икономически двигатели на страната.
"Правителството е изправено пред все по-голям натиск да започне нови стимули за стабилизиране на икономиката", заяви Живей Джан, главен икономист в Pinpoint Asset Management, като добави, че намаляването на ипотечните лихви е "една стъпка в тази посока".
Но "ефективността на тези политики зависи от това как правителството ще "нагоди" политиката на нулева толерантност спрямо кризата с Омикрон", каза той.
Азиатските пазари обърнаха ранните си печалби в понеделник и се търгуваха на червено след публикуването на данните. Китайският индекс CSI 300, включващ акции, листвани в Шанхай и Шънджън, отвори с 0,7% ръст, но след публикуването на данните спадна с 0,8%, докато хонконгският индекс Hang Seng се повиши с 1,1%, преди да спадне с 0,4%.
Миналата седмица властите заявиха, че гражданите няма да могат да напускат страната по "несъществени" причини и въведоха по-строги мерки в Шанхай почти седем седмици след въвеждането на блокада на целия град. В понеделник служител на града заяви, че властите имат за цел да отворят отново Шанхай от 1 юни.
Брутният вътрешен продукт на Китай нарасна с 4,8% на годишна база през първото тримесечие. Правителството си е поставило за цел растеж от 5,5% за годината, което е най-ниската официална цел от три десетилетия насам. Икономистите вече намалиха прогнозите си за растежа през второто тримесечие.
Анализаторите на австралийската банка ANZ запазиха целта за 5% растеж за 2022 г. на базата на това, че стимулите ще "компенсират загубата на икономическа активност през последните два месеца". Но те бяха "песимистично настроени относно средносрочните перспективи на Китай" предвид очакванията, че подкрепящите мерки ще бъдат отменени през следващата година.
"Въздействието на блокирането на Шанхай е широкообхватно", пишат те. "Икономическите и технологичните връзки с останалия свят са изложени на риск".
Проучваното равнище на безработица през април е 6,1%, което е най-високото му ниво от февруари 2020 г. насам.